Спиридон Габровски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
Още съвсем млад напуска родната място и отива в Света гора. Там приема монашески чин и остава дълги години в [[Зографския манастир "Св.вмч. Георги"]] и [[Хилендарския манастир]].
Между 1747 г. и 1763 г. отец Спиридон, поради несъгласие между братята в българския и сръбския манастир, минава в [[Илинския скит]] на [[Пантократорския манастир]], при основателя на този скит [[отец Паисий Величковски]]. На Атон, под влиянието на [[Паисий Хилендарски]] и на отец Паисий Величковски, в душата на отец Спиридон се заражда силно национално чувство, което изразява в предисловието на историята, която написва - [["История во кратце о болгарском народе
През 1763 г. отец Паисий Величковски напуска Атон и заминава за [[Молдова]] със 64 братя монаси, един от които е отец Спиридон. Тогава е с духовен сан "йеросхимонах" и е един от най-усърдните ученици на отец Величковски.
Заедно със своя учител обикаля молдовските манастири [[Драгомирна]] и [[Секул]]. През 1779 г. се установява в [[манастира Нямцу]], близо да [[гр. Яш]]. Там отец Спиридон остава до смъртта на своя учител и наставник. Отец Паисий Величковски е станал игумен на манастира, скоро след тяхното пристигане там. Отец Спиридон използва библиотеката на манастира, за да попълни познанията си от Атон. През 1792 г. успява да завърши [["История во кратце о болгарском народе
През 1794 г. Отец Паисий умира и отец Спиридон напуска манастира Нямцу. Заедно със своя ръкопис се отправя за България. За кратко време пребивава в [[Рилския манастир]]. В началото на ХІХ век се връща на Атон и се установява пак в Илинския скат, на който става настоятел - трети по ред след отец Паисий Величковски.
Ред 17:
* [[Йеросхимонах]] - монах, който има иерейски чин
ТРУДОВЕ
* Преписва жития на светци;
* Превежда от гръцки език богослужебни книги;
* Редактира някои вече направени преводи;
* Съставя служба на [[Теодосий Търновски]], към която пише интересен предговор;
* [["История во кратце о болгарском народе словянском"]] - завършена 1792 г. За написването й използва [["История славянобългарска"]] на [[Паисий Хилендарски]], [[Зографската история]], руския превод на [["Църковни и граждански деяния"]] от [[Цезар Бароний]], [["Световна хроника"]] от [[Йоан Зонара]], произведения на руския писател [[Д. Ростовски]], на [[Черноризец Храбър]], житието на [[Григорий Синаит]] от [[Калист І]].
Воден от родолюбиви чувства, той изтъква древния произход на българите, подвизите на нашите царе. Проследява историческата съдба на народа на фона на политическата история на другите балкански народи до 1789 г. За първи път в новобългарската книжнина описва народните празници и обичаи. Историята съдържа богат фактически материал, използван свободно от отец Спиридон.
Произведението става известно на науката през 1869 г., когато руския учен [[А.Ф.Гилфердинг]] оповестява, че е намерил оригинала й "недалеч от Брегалница". Издадена е през 1900 г. от [[В. Златарски]].
ИЗТОЧНИЦИ
Line 25 ⟶ 36:
* Д-р Цончев Петър, "Из общественото и културно минало на Габрово - исторически приноси", Габрово, 1934/1996 г., с. 624-625
* Енциклопедия България, т. 6, С.1988г., с.356
* Динеков П. "Йеросхимонах Спиридон" в кн. "Първи възрожденци", С.1944 г.
| |||