Ружица Балшич: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Ружица Балшич''' е [[средновековие|средновековна]] управителка на [[Канина]] и [[Валона]] ([[1415]]-[[1417]]). След превземането на двата [[град]]а от [[Османска империя|османците]] се спасява в бащините си владения в [[Зета (държава)|Зета]], където племенника ѝ [[Балша III]] и предоставя управлението на град [[Будва]]. Ружица е прословута героиня в [[народ]]ния [[епос]] от това време (виж [[бугарщици]]).
Ружица е дъщеря на [[Балша II]] и съпруга на [[Мъркоша Жаркович]], който е внук на [[Велбъждско деспотство|Велбъжд]]ския [[деспот]] [[Деян (деспот)|Деян]]. По майчина линия е внучка на [[Иван Комнин]], който е брат на ''царица [[Елена Българска|Елена]]'' и [[Търновско царство|Търновския]] [[цар]] [[Иван Александър]]. Умира след [[1421]], най-вероятно и след [[1426]]-[[1430]] година.
Ружица става [[символ]] на съпротивата срещу османските нашественици на [[Балкански полуостров]]. През [[15 век]] е подигната [[църква (сграда)|църква]]та [[Ружица (църква)|Ружица]] в нейна чест и памет, която следва да подържа жив българския дух срещу поробителите в [[Белградска област|Белградската област]], ведно с [[мощи]]те на [[Света Петка Българска]]. През [[1521]] година [[Сюлейман Великолепни]] превзема [[Белград]] (виж [[Обсада на Белград (1521)]]) и на следващата [[1522]] година [[българи]]те от [[град]]а и околността са изселени по [[Виа Милитарис]] в [[Източна Тракия]] с което се слага край на българската съпротива срещу османските поробители. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>
| |||