Спиридон Габровски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 28:
 
Воден от родолюбиви чувства, той изтъква древния произход на българите, подвизите на нашите царе. Проследява историческата съдба на народа на фона на политическата история на другите балкански народи до 1789 г. За първи път в новобългарската книжнина описва народните празници и обичаи. Историята съдържа богат фактически материал, използван свободно от отец Спиридон.
[[Д-р Петър Цончев]] пише, че през 1819 г. е направен първият препис от друг габровец - [[Петко поп Манафов]].
Произведението става известно на науката и на света през 1869 г., когато руския учен и славист [[А.Ф.Гилфердинг]] оповестява, че е намерил оригиналния ръкопис "недалеч от Брегалница", при едно свое пътуване в [[Македония]]. На тържествено събрание на [[Славянското общество]] в [[Петербург]], по случай 1000 години от смъртта на [[Св. Кирил]], Гилфердинг прави съобщение за тази ценна находка. След неговата смърт тя остава притежание на [[Императорската публична библиотека]] в Петербург.
През 1900 г. е издадена от [[В. Златарски]].