Гюнтер Бруно Фукс: Разлика между версии

| починал-години = 48

}}

 

'''Гюнтер Бруно Фукс''' ({{lang-de|Günter Bruno Fuchs}}) е немски [[поет]], [[белетристика|белетрист]], [[графика|график]] и автор на [[детска литература|книги за деца]].

 

== Живот ==

 

Още ученик Фукс е призован в ''„народното опълчение“'' и в края на [[Втората световна война]] служи в [[противовъздушна отбрана|противовъздушната отбрана]] на Берлин. Заловен е и е пратен в белгийски [[военнопленнически лагер]]. През 1949 г. се завръща в Берлин и става студент във Висшия институт за изобразително изкуство. Работи като [[клоун]] в пътуващ [[цирк]], а след 1952 г. е писател и график на свободна практика. Фукс издава в [[Ройтлинген]] литературното списание ''„Визум“'', съосновател е на галерия ''„Цинке“'' и сътрудничи на радиото. В 1958 г. поетът се преселва в [[Западен Берлин]]. От 1971 г. е член на [[ПЕН-клуб|ПЕН-центъра]] на [[ФРГ]].

 

== Творчество ==

 

В [[поезия]]та си Гюнтер Бруно Фукс заявява своето нежелание да се приобщи към съществуващите политически порядки. Първата му стихосбирка ''„Сутринта“'' (1954) и следващата ''„Цигански барабан“'' (1956) със собствени [[гравюра на дърво|гравюри на дърво]] са посветени на стремежа да се изгради собствено съществувание ''„помежду властващите идеологии“''. Следват ''„След домашния обиск“'' (1957), ''„Молитвеник на един гълтач на мечове“'' (1960), ''„Пиянски съзерцания“'' (1962), ''„Песен на скитника“''&nbsp;<ref>[http://liternet.bg/publish18/g_b_fuks/edin.htm Стихотворението "Един скитник има гост" в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1965), ''„Странички на един придворен поет и други стихотворения“'' (1967).

 

== Влияние ==