Граждено: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м +iw |
Редакция без резюме |
||
Ред 35:
==История==
===В Османската империя===
До началото на 19 век селото е албанско, но поради неблагоприятното му място албанците се изселват във [[Винени]], а виненци се заселват в Гражден. Според [[Стефан Веркович]] в [[1889]] година в селото има 84 домакинства с 431 жители българи.<ref>Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Грачино'' (Gratchino) е посочено като село в каза Ресен със 23 домакинства и 69 жители [[мюсюлмани]] и 20 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88-89.</ref>
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година в ''Граждино'' живеят 276 [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.242.]</ref> В началото на 20 век населението на Гражден е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година селото минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.125.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в ''Гражино'' има 400 българи екзархисти.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр 182-183.</ref>
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година четирима души от Гражден са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.840.</ref>
След [[Балканска война|Балканската война]] Гражден попада в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Врондерон, в превод ''гърмящо''.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref> В междувоенния период има силна емиграция в посока [[България]] и [[Югославия]]. По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] цялото население на Герман го напуска, като повечето от жителите му се заселват в Югославия и в други социалистически страни. След войната в селото са настанени [[арумъни|власи]] от Епир.<ref>Тодор Симовски „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.</ref>▼
===В Гърция===
▲
Според изследване от 1993 година селото е „влашко“, като [[арумънски език|влашкият език]] в него е запазен на високо ниво.<ref>[http://strates.revues.org/document381.html Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"]</ref>
Line 57 ⟶ 61:
{{en икона}} [http://www.prespes.gr/ Официален сайт на Дем Преспа]
==Личности==
* {{BGR-флаг}} Божил Спиров (Спировчов, 1887 - ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.630.</ref>
* {{BGR-флаг}} Дамян Христев (1895 - ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.757.</ref>
* {{BGR-флаг}} Илия Трайков (1888 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина, носител на кръст „[[За храброст]]“<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.725.</ref>
* {{MKD-флаг}} [[Лазо Ангеловски]] (1925 - 1948), гръцки политик, деец на ДАГ
* {{BGR-флаг}} Сотир Тасев (1876 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина, носител на бронзов медал<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.694.</ref>
==Бележки==
| |||