Дъбово (дем Пеония): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 35:
==История==
===В Османската империя===
В 19 век Дъбово е българско село в каза Аврет Хисар на Османската империя. „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Дъбово'' (Dabovo) е посочено като село каза Аврет Хисар с 45 къщи и 206 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.162-163.</ref>
Line 41 ⟶ 42:
Цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Дъбово (Dabovo) има 360 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.194-195.</ref>
===В Гърция===
В 1913 година след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци от малоазийското село Киздервент. В рапорт от Солун през април [[1914]] година българският дипломат [[Сократ Тодоров]] пише:
{{цитат|Катадневно пристигат в Солун цели кервани бежанци от [[Ругуновец|Кара Суле]], Дъбово, [[Боймица]], [[Куфалово]] и [[Мачуково]].<ref>Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония - мит или реалност“. София, 1996, стр.145.</ref>}}
| |||