[[Картинка:Heinrich Thomas Mann.jpg|thumb|210px|Хайнрих и Томас Ман]]
Сам Хайнрих Ман отбелязва по-късно в есеистичния си сборник ''"Обзор на едно столетие"'': ''"Завърших ръкописа през 1914 година, два месеца преди да избухне войната, която е показана в книгата като близка и неизбежна. Също и германското поражение. А също и фашизмът в лицето на ''Верноподаника''. Когато създавах образа, липсваше ми понятието за неродения още фашизъм, но не и представата."''
Подтикът за създаването на този първи антифашистки роман, на тази - по думите писателя - ''"история на обществената душа в Германия"''- по думите писателя - откриваме в същата автобиографична книга: ''"През 1906 година'' - пише Хайнрих Ман - ''в едно берлинско кафене на "Унтер ден линден" наблюдавах бюргерската тълпа. В нея нямаше никакво достойнство, а предизвикателните й маниери издаваха нейната скрита плахост. Когато отвън премина кайзерът на кон, всички се струпаха пред широките прозорци. Някакъв работник беше изгонен от заведението. На него му бе хрумнала странната мисъл, че за същите грошове би могъл да изпие кафето си тук заедно с другояче облечените буржоа."''
;''Една "желязна епоха"
В шестте глави на книгата по образеца на немския [[образователен роман]] се проследява ''"развитието"'' на бюргера Дидерих Хеслинг от ранно детство до издигането му до поста генерален директор на [[акционерно дружество]] в родния му град Нециг. Още като малък Дидерих расте в страх от силата, но и мечтае за нея. Затова и става доносчикдоносник срещу работниците в книжнатахартиената фабрика на баща си. Плахо, но неотклонно той пълзи към властта, която под всякаква форма му внушава боязън, ето защо винаги е на нейна страна, стреми се да бъде неин представител, и изпълнител. Девизът на бъдещия верноподаник е: ''"Който иска да тъпче, трябва да се остави да го тъпчат!"'' Този принцип той прилага и в училище по отношение на учителите си, и през студентските си години в [[Берлин]] след въвличането му в корпорацията "Новотевтония", при нейните гуляи и сбивания. Дори в любовта, макар да се поддава на изкушенията й, Дидерих Хеслинг се проявява като жесток и безскрупулен измамник, лишен от сантименталност, понеже тя била ''"вредна"'' в желязната епоха, която [[кайзер]]ът призовава.
;''Тиран и верноподаник
Така постепенно се разкрива двойнственатадвойствената природа на героя като тиран и верноподаник. От една страна той се стреми да принадлежи към някакво безлично цяло, към неумолимия, ненавистен и бездушен организъм, какъвто представлява обществената йерархия в Германия от времето на Вилхелм. От друга страна обаче тъкмо подчинеността и зависимостта от чуждата власт му дават лично самочувствие и вътрешна сила. Основен подтик в живота на Дидерих е стремежът към почит, пари, висок пост и влияние. Също и политическите му убеждения и неговата вярност към кайзера са само външна проява на болезнения му стремеж към власт. Дребният, незначителен бюргер старателно подражава на своя кайзер във всичко, дори в езика. А стилът на кайзера гъмжи от суперлативи, от пищни прилагателни. Така кухият вилхелмов патос, вложен в устата на верноподаника, зазвучава още по-гротескно и пародийно.
[[Картинка:Bundesarchiv Bild 146-1991-076-14A, Kaiser Wilhelm II..jpg|thumb|260px|left|Кайзер Вилхелм II]]
За да демонстрира действителната разлика между княз и бюргер, Хайнрих Ман на два пъти ги среща очи в очи, при което верноподаникът страшно се посрамва. По време на февруарските размирици, когатодокато Дидерихвзема Хеслинг вземадейно участие в антисоциалистическите погроми, тойДидерих неочаквано се озовава срещу своя владетел, - яхналия бял кон Вилхелм. Въпреки че в тази кратка среща на улицата верноподаникът представлява жалка гледка, за него съприкосновението с обожавания кайзер е връхната точка в житейския му път. Сега той вече е укрепналузрял за ролята, която занапред ще играе занапред в родното си градче Нециг.
Сватбеното пътешествие на героя го отвежда в [[Рим]] по следите на кайзера и там неговото [[шовинист]]ичнораболепно поведение му осигуряваспечелва висш орден, който му се връчвавръчват в края на романа при освещаването на паметника на Вилхелм Велики. Тогава верноподаникът, заедно с писателя,произнася заговаряреч за ''"душата на немеца и властта"'' и посочва себе си като истински представител на германския дух и на епохата. Но внезапно разразилата се внезапна буря се сгромолясва надпомита тържественитетържествената трибунитрибуна и тъй романът завършва съскато символаалегория на разпаданеторазпадащата на същата тазисе вилхелмова епоха.
;''Политика и изкуство
Някога отричан от критиката и деградиран като политически памфлет, днес романът ''"Верноподаникът"'' със своето критично и същевременно реалистично изображение на обществените процеси днес с право сее смятасмятан за най-високото постижение на немската [[сатира|сатирична проза]] от началото на века[[XX век]]. Защото в героя Дидерих Хеслинг се разкрива не само индивидуалната физиономия на един безскрупулен [[кариерист]], но и общественият облик на цялата негова прослойка. Хайнрих
В Мантози ироман вХайнрих тозиМан свой романпродължава всъщностразмишленията размишляваси върху отношението между дух и власт, върху загасването на ''"духовното жизнено чувство"'', върхуи ''"отмирането на интелектуалността"'', довелодовели накрая при [[Хитлер]] до тържеството на ''"сляпата ненавист срещу духа"''. Основно ръководно разбиране за писателя е, че ''"изкуството и политиката имат един и същ предмет и цел и трябва взаимно да се проникнат, за да не се изродят"''. Той изисква да се хвърли мост над пропастта между дух и дело, за да се постигне синтез между власт и човечност.
== Бележки ==
|