Вето: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3:
 
Правото на вето (понятието veto е от латински произход и преведено означава “възразявам”; то датира от времената на Древния Рим, когато народните трибуни са оспорвали чрез него приети от Сената декрети) може да бъде с различна сила: абсолютно (резолутивно), при което с отказа си да утвърди даден закон държавният глава окончателно го отхвърля, и отлагателно (суспендивно), когато държавният глава връща на парламента даден закон или част от него за повторно разглеждане. При отлагателното вето, след обсъждане на президентските мотиви, след подновяване на дискусията върху закона или оспорените части от него и след новото му приемане (независимо от това, дали в първоначалния вариант, дали при частично отчитане на възраженията на президента или при пълно съобразяване с тях) държавният глава вече не може да откаже публикуването.
Чл. 101 от Конституцията на РБългарияРепублика България регламентира възможността в конституционноопределения за тази цел 15-дневен срок президентът да върне в парламента мотивирано за повторно обсъждане и гласуване приет закон или част от него.Конституцията решава няколко принципни въпроса на упражняването и разглеждането на президентското вето, свързани с правомощията както на президента, така и на Народното събрание.
а) Първата алинея на чл. 101 предвижда срока, в който президентът може да упражни това си правомощие (в рамките на същите 15 дни, в които той осигурява публикуването на приетия от Народното събрание закон в Държавен вестник). Ал. 3 на същия текст „ускорява” срока за публикуване до 7 дни в случаите, когато парламентът е прегласувал закона в първоначалния му вид.
б) Изрично се изисква връщането на закона в Народното събрание за ново обсъждане да бъде мотивирано.