Руско влияние върху българския език: Разлика между версии

Ново изложение, думите ги преместих накрая, ще ги огледам по-късно
(Ново изложение, думите ги преместих накрая, ще ги огледам по-късно)
Благодарение на близостта между [[български език|български]] и [[руски език|руски език]], през вековете двата езика са си оказвали взаимно виляние. Първоначално [[старобългарски език|старобългарският]] оказва влияние върху [[староруски език|староруския]] и по този начин възниква [[Руска редакция на старобългарския език|руската редакция на старобългарския език]], от която по-късно се развива [[църковнославянски език|църковнославянският език]]. По време на [[Възраждане]]то първо църковнославянският оказва силно влияние върху българските книжовници, като подготвя почва за последващо руско влияние.
{{Обработка|неутрализация}}
 
==Руският език и българската книжовна лексика==
През Възраждането в България се въвежда светско образование, което стимулира въвеждането на нова научна, политическа и културна терминология. Най-подходящ източник в този случай се оказва руският език, поради голямата му близост с българския.
 
По този начин в български се установяват думи от следните категории:
* [[глагол]]и, например: ''наблюдавам'', ''старая си'', ''уважавам'', ''заявявам'', ''трогвам'', ''преодолявам'', ''преподавам'', ''принадлежа'' и т.н.;
* [[съществително име|съществителни]], например: ''разписка'' , ''дописка'', ''сказка'', ''доклад'', ''данни'', ''задача'', ''покупка'', ''обстановка'', ''випуск'', ''хазяин'' и т.н.
* [[прилагателно име|прилагателни]], например: ''усърден'', ''сложен'', ''способен'', ''опасен'', ''бивш'', ''необходим'', ''необятен'', ''необозрим'', ''преждевременен'' и т.н.
* [[наречие (граматика)|наречия]], например: ''непременно'', ''даже'', ''вероятно'' и т.н.
 
Процесът на навлизане на руски заемки в българския език е протекъл сложно и многостранно, поради което голяма част от думите са асимилирани според фонетичните особености на българския език (например ''усърден'', вм. ''усерден'').
 
Руското влияние върху българския език в областта лексиката се налага главно по книжовен, а не по устен път, въпреки че има редки случаи на устни заемки (напри ер ''хазяин'' от ''хозяин'').
 
В този процес обаче навлизат и редица ненужни думи, които си имат живи съответствия в български, например: ''съблюдавам'' (спазвам), ''обезателен'' (задължителен), ''давление'' (натиск), ''осторожен'' (предпазлив) и т.н.
 
За справка:
* [[Любомир Андрейчин]] ''Из историята на нашето езиково строителство'', С. [[1977]], стр. 89126-128
 
== Морфологичната категория ''сегашно действително причастие''==
[[Сегашно действително причастие|Сегашното действително причастие]] (''знаещ'', ''виждащ'') е нововъведение в новобългарския книжовен език, което възстановява изчезналата в народните говори [[старобългарски език|старобългарска]] форма. За възраждането му първоначално оказва влияние [[църковнославянски език|църковнославянският]], а по-късно и [[руски език|руският език]], като отначало се възприемат частично русизираните форми (например ''ведущ'', но не ''ведуч'', понеже както в църковнославянски, така и в руски тези форми са останали със старобългарско ''щ'', вместо източнославянско ''ч'', за справка вижте [[Руска редакция на старобългарския език#Морфологични особености|тук]]). По-късно, към края на [[19 век]] заеманите от руски по книжовен път форми на действителни причастия се приспособяват към морфологичните основина българските глаголи и по този начин стават част от българското спрежение. В съвременната разговорна реч тези форми обикновено се заместват с конструкция от [[относително местоимение]] + [[глагол]] (например: вм. ''намиращ се'' - ''който се намира'' и т.н.).
 
За справка:
* [[Любомир Андрейчин]] ''Из историята на нашето езиково строителство'', С. [[1977]], стр. 89
 
== Думи, вероятно възприети от руски език ==
{{Обработка|неутрализация}}
* "об'''оро'''т" - чисто руска дума (пълногласна)с девет значения; означава на български "измерение на въртене в двигателя" и известната финансова операция.
* "ост'''оро'''жност" - в по-ограничено значение.
* производни от "славян-" вм. старобълг. "словен-".
* "нужен" вм. "нужден" или дори "нъжден" (полск. nędza)
 
== Морфологичната категория ''сегашно действително причастие''==
[[Сегашно действително причастие|Сегашното действително причастие]] (''знаещ'', ''виждащ'') е нововъведение в новобългарския книжовен език, което възстановява изчезналата в народните говори [[старобългарски език|старобългарска]] форма. За възраждането му първоначално оказва влияние [[църковнославянски език|църковнославянският]], а по-късно и [[руски език|руският език]], като отначало се възприемат частично русизираните форми (например ''ведущ'', но не ''ведуч'', понеже както в църковнославянски, така и в руски тези форми са останали със старобългарско ''щ'', вместо източнославянско ''ч'', за справка вижте [[Руска редакция на старобългарския език#Морфологични особености|тук]]). По-късно, към края на [[19 век]] заеманите от руски по книжовен път форми на действителни причастия се приспособяват към морфологичните основина българските глаголи и по този начин стават част от българското спрежение. В съвременната разговорна реч тези форми обикновено се заместват с конструкция от [[относително местоимение]] + [[глагол]] (например: вм. ''намиращ се'' - ''който се намира'' и т.н.).
 
За справка:
* [[Любомир Андрейчин]] ''Из историята на нашето езиково строителство'', С. [[1977]], стр. 89
 
<!--== Синтактични следи от руското влияние ==
3948

редакции