Кекропс: Разлика между версии

С основаването на града, Кекропс научил жителите му на земеделие, на четене и писане, измислил церемониите за сключване на брак и погребение на мъртвите. По този начин, образът му се включва в онази група персонажи от митологията, които наричаме "културни герои". Тези герои откриват нещо или научават на нещо другите хора. Появата им в митологията маркира този етап от човешката история, в който усвояването на оръдия на труда и развиването на обичаи и традиции, различаващи човека като социално съществуващ, се натрупва. В гръцката митолгия други "културни герои" са Прометей - откраднал огъня, Триптолем, Кадъм, Персей, Кастор и Полукс. Тялото на Кекропс било особено - до кръста бил човек, а от кръста надолу бил със змийска или рибешка опашка. Това особено тяло, отново бележи особен момент от развитието на човешкото съзнание - конструирането на миксантропически създания. Такива в митологиите има много - това са създания с части на тялото си, както от човека, така и от животните. Това е отражение на фазата, в която човешкото същество се е чувствало все още свързано с дивия свят на природата, но вече е започнало да осъзнава и възприема съзнанието и същността си като особена и обособена. Кастор, както и другите двама "първи" царе на града - Ерехтей и Ерихтоний, е роден от земята, т.е., той е автохтонен (αὐτόχθων "местен, коренен", от αὐτο− + χθων "земя, почва"). Това е особено важно твърдение, което по-късно, в историята на полиса Атина е изтъквано многократно. Атиняните имат съзнание за себе си като за местно, исконно на тази територия население. Оттам и първите им царе са родени образно от тази земя, на която живеят. Това е особен момент на противопоставяне между жителите на този полис и всички останали, които са дошли от някъде другаде.