Кекропс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Hriki (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Hriki (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 5:
 
== Кекропс като "културен герой" ==
С основаването на града, Кекропс научил жителите му на земеделие, на четене и писане, измислил церемониите за сключване на брак и погребение на мъртвите. По този начин, образът му се включва в онази група персонажи от митологията, които наричаме "културни герои". Тези герои откриват нещо или научават на нещо другите хора. Появата им в митологията маркира този етап от човешката история, в който усвояването на оръдия на труда и развиването на обичаи и традиции, различаващи човека като социално съществуващ, се натрупва. В гръцката митолгия други "културни герои" са Прометей - откраднал огъня, Триптолем, Кадъм, Персей, Кастор и Полукс. Тялото на Кекропс било особено - до кръста бил човек, а от кръста надолу бил със змийска или рибешка опашка. Това особено тяло, отново бележи особен момент от развитието на човешкото съзнание - конструирането на миксантропически създания. Такива в митологиите има много - това са създания с части на тялото си, както от човека, така и от животните. Това е отражение на фазата, в която човешкото същество се е чувствало все още свързано с дивия свят на природата, но вече е започнало да осъзнава и възприема съзнанието и същността си като особена и обособена. Кастор, както и другите двама "първи" царе на града - Ерехтей и Ерихтоний, е роден от земята, т.е., той е автохтонен (αὐτόχθων "местен, коренен", от αὐτο− + χθων "земя, почва"). Това е особено важно твърдение, което по-късно, в историята на полиса Атина е изтъквано многократно. Атиняните имат съзнание за себе си като за местно, исконно на тази територия население. Оттам и първите им царе са родени образно от тази земя, на която живеят. Това е особен момент на противопоставяне между жителите на този полис и всички останали, които са дошли от някъде другаде.
 
== Кекропс и мита за името на град Атина ==
Според мита, градът си нямал име и покровител. В спор влезли Атина и чичо й Посейдон. За съдник бил повикан царя на града. Самият спор се случил на акропола на града, укрепено високо място във всеки гръцки полис. Решено било всеки от боговете да направи подарък на града, а царят да избере единия или другия. Посейдон ударил с тризъбеца си скалата и бликнал солен извор, Атина забила копието си и от него се разлистила маслина. Кекропс избрал дара на богинята. Особеното в тази история е, че Посейдон не оттеглил своя дар след поражението си. Богът бил силно почитан в пределите на полиса и с това се обяснява господството на атинския флот в моретата. Основният градски храм на Атина е Партенонът на Акропола, но изключително важен е храмът на нос Сунио, на Посейдон.
 
== Кекропс и Ерихтоний/Ерихтей ==