Кекропс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
С основаването на града, Кекропс научил жителите му на земеделие, на четене и писане, измислил церемониите за сключване на брак и погребение на мъртвите. По този начин, образът му се включва в онази група персонажи от митологията, които наричаме "културни герои". Тези герои откриват нещо или научават на нещо другите хора. Появата им в митологията маркира този етап от човешката история, в който усвояването на оръдия на труда и развиването на обичаи и традиции, различаващи човека като социално съществуващ, се натрупва. В гръцката митолгия други "културни герои" са Прометей - откраднал огъня, Триптолем, Кадъм, Персей, Кастор и Полидевк. Тялото на Кекропс било особено - до кръста бил човек, а от кръста надолу бил със змийска или рибешка опашка. Това особено тяло, отново бележи особен момент от развитието на човешкото съзнание - конструирането на миксантропически създания. Такива в митологиите има много - това са създания с части на тялото си, както от човека, така и от животните. Това е отражение на фазата, в която човешкото същество се е чувствало все още свързано с дивия свят на природата, но вече е започнало да осъзнава и възприема съзнанието и същността си като особена и обособена. Кекропс, както и другите двама "първи" царе на града - Ерехтей и Ерихтоний, е роден от земята, т.е., той е автохтонен (αὐτόχθων "местен, коренен", от αὐτο− + χθων "земя, почва"). Това е особено важно твърдение, което по-късно, в историята на полиса Атина е изтъквано многократно. Атиняните имат съзнание за себе си като за местно, исконно на тази територия население. Оттам и първите им царе са родени образно от тази земя, на която живеят. Това е особен момент на противопоставяне между жителите на този полис и всички останали, които са дошли от някъде другаде.
== Кекропс и мита за името на град Атина ==
[[Файл:Temple of Poseidon.jpg|дясно|мини|Храмът на Посейдон на нос Сунион, 440 г.пр.Хр.]]Според мита, градът си нямал име и покровител. В спор влезли Атина и чичо й Посейдон. За съдник бил повикан царя на града. Самият спор се случил на акропола на града, укрепено високо място във всеки гръцки полис. Решено било всеки от боговете да направи подарък на града, а царят да избере единия или другия. Посейдон ударил с тризъбеца си скалата и бликнал солен извор, Атина забила копието си и от него се разлистила маслина. Кекропс избрал дара на богинята. Особеното в тази история е, че Посейдон не оттеглил своя дар след поражението си. Богът бил силно почитан в пределите на полиса и с това се обяснява господството на атинския флот в моретата. Основният градски храм на Атина е Партенонът на Акропола, но изключително важен е храмът на нос [[Сунион|Сунио]], на Посейдон.
== Кекропс и Ерихтоний/Ерихтей ==
[[Файл:Birth Erikhthonios Staatliche Antikensammlungen 2413.jpg|ляво|мини|Гея подава Ерехтей на Атина]]Веднъж, Атина имала нужда от някакво въоръжение и отишла за това в ковачницата на Хефест. Богът обаче изпитал сълно влечение към нея и поискал да я обладае. Девствената богиня отказала решително. Но богът на ковачите се втурнал да я насили. Понеже бил куц, не успял да я стигне, а само я изцапал със семето си. Тя избърсала, с погнуса и вълнен парцал покапалото я. После хвърлила парцала на земята. От него обаче Гея заченала и родила дете. Атина поверила родения от земята (αὐτόχθων "местен, коренен", от αὐτο− + χθων "земя, почва") Ерехтей/Ерихтоний на дъщерите на Кекропс - Херза, Пандроза и Аглавра. Детето било поставено в кошница, а богинята забранила на момичетата да отварят капака й. Но те го сторили обзети от любопитство и видели дете, около което имало увит змей. В някои митове змеят ги удушава, а в други се хвърлят от скалата на Акропола, обзети от лудост. Трите момичета са известни като "божествените кекропиди" - богини за росата. Танцували хоро, което водел Хермес, а Пан им свирил на флейта.
| |||