Руско влияние върху българския език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Фразеология в български, възприета от руски: нов раздел |
→Руско влияние при изграждане на българска научна терминология: нов раздел + Изграждане на езиковедска терминология |
||
Ред 56:
За справка:
* [[Любомир Андрейчин]] ''Из историята на нашето езиково строителство'', С. [[1977]], стр. 89
==Руско влияние при изграждане на българска научна терминология==
През Възраждането в български започва да навлиза научна терминология първоначално от църковнославянски, а след това от руски.
===Изграждане на езиковедска терминология===
Първите български граматични термини се срещат в [[Рибен буквар|Рибния буквар]] на [[Петър Берон]] ([[1824]]). Те са заимствани от църковнославянски: ''име'', ''прилагателно'', ''член'', ''местоимение'', ''предлог'', ''глагол'', ''наречие''. По-късно тази терминология се допълва от други български книжовници, като [[Неофит Рилски]], [[Христаки Павлович]] и др. които също използват редица църковнославянски или руски термини, въпреки че за типичните български глаголни времена постепенно се създава чисто българска термнинология.
Основната част на българските граматични термини се образува предимно от прилагателни с наставка -''телен'', например: ''съществително'' (''име''), ''прилагателно'' (''име''), ''нарицателно'' (съществително), ''действителен'' или ''деятелен'' (залог), ''повелително'' (наклонение), ''възклицателно'' (изречение) и т.н. Друга част от тази терминология се образува от отглаголни съществителни на -''ние'', например: ''наклонение'', ''окончание'', ''склонение'', ''спрежение'', ''определение'' и т.н., или от абстрактни съществителни на -''ие'', например: ''наречие'', ''междуметие'', ''причастие'', ''местоимение'' и т.н.
Голяма част и от езиковедската терминология в български изобщо също се изгражда под руско влияние, например: ''управление'' (на глагола) (= ''рекция''), ''ударение'', ''придихание'', ''подчинение'' (в изречението) и т.н. Част от терминологията, която е от неруски произход, също е заета през руски, например: ''инфинитив'', ''изоглоса'', ''морфология'', ''морфема'' и т.н.
За справка:
* [[Любомир Андрейчин]] ''Из историята на нашето езиково строителство'', С. [[1977]], стр. 135-140
== Думи, вероятно възприети от руски език ==
| |||