Галфрид Монмутски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Alexbot (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 5:
| наставка =
| роден-дата = ок.[[1100]]
| роден-място = [[МонмутМънмът]], [[Уелс]] [[Великобритания]]
| починал-дата = ок. [[1154]]
| починал-място = неизв.
Ред 13:
 
== Биография ==
Не е известно къде е роден Галфрид, но не е изключено, това да е град [[МонмутМънмът]], на юго-изток от [[Уелс]], близо до границата с Англия. В другия случай неговия живот е свързан с това място (както сочи и прозвището му), а неговите описания на покрайнините на село [[Кайрлеон]] (днес край [[Нюпорт]]) показват, че той добре е познавал тези места. Галфрид учи в [[Оксфордски университет|Оксфорд]], където среща някой си Уолтър, тамошния [[архидякон]]. На [[21 февруари]] [[1152]] г. Теобалд, Кентърбърийски архиепископ ръкополага Галфрид в [[епископ]] на [[Сент-Сейнт Асаф]]. Има известни 6 документа, подписани от Галфрид (от 1129 до 1151 г.).
 
== Произведения ==
Галфрид създал няколко известни литературни произведения. Най-ранното от тях — „Пророчествата на Мерлин“ ({{lang-la|Prophetiae Merlini}}) е написано преди 1135 г. и публикувано по молба на Александър, епископ на [[Линкълн (Англия)|Линкълн]]<ref>Михайлов, А. Д. Книгата на Галфрид Монмутски и нейната съдба / Галфрид Монмутски. История на британците. Животът на Мерлин. М.: Наука, 1984. стр. 199</ref>. Представлява няколко апокалиптични текста, който Галфрид представил като принадлежащи на магьосника [[Мерлин]].
 
Именно на Галфрид принадлежи тази версия на името му, която би трябвало да е {{lang|cy|Myrddin}}<ref>Според РачелРейчъл БромвичБромич, прехода на ''dd'' в ''l'' е странен. Както предполага Гастон Пари, Галфрид, написвайки на латински ''Merlinus'' вместо очакваното ''Merdinus'', искал да избегне неприятната асоциация, свързана с фр. дума [[:wikt:merde|merde]] (Bromwich, ''Trioedd Ynys Prydein: The Welsh Triads'', стр. 472)</ref>. „Пророчествата“ получили голяма известност и много хора им вярвали. Дж. Дж. Пери и Р. Колдуел отбелязват, че те „се възприемали сериозно даже от учени и мъдри хора из много страни“: примери за това може да се видят и чак в [[1445]] г.<ref>''Arthurian Literature in the Middle Ages'', стр. 79.</ref>.
 
Друг труд на Галфрид е „[[История на кралете на Британия]]“ ({{lang|la|Historia Regum Britanniae}}. Галфрид я представил като истинската история на [[Британия]] от заселването на Брут Троянеца, потомък на [[Троя|троянския]] герой [[Еней]] до смъртта на [[Кадваладър]] през [[VII век]]. В частност, в този труд се съдържат разкази за живота на [[Гай Юлий Цезар|Цезар]], [[Леир]] и [[Кимбелин]] (преразказани от [[Уилям Шекспир|Шекспир]] в „[[Крал Лир (пиеса)|Крал Лир]]“ и „[[Цимбелин]]“), и [[крал Артур]]. Галфрид твърди, че за източник му е послужила „древна книга на езика на бритите“ ({{lang|la|Britannici sermonis librum vetustissimum}}, която той получил от Уолтър Оксфордски, въпреди че в съществуването на тази книга повечето учени се съмняват.