Руско влияние върху българския език: Разлика между версии

→‎Примери за заемки от руски език: нова редакция, сигурно трябва още :) Засега обаче мисля, че стига
(→‎Руско влияние при изграждане на българска научна терминология: нов раздел + Изграждане на езиковедска терминология)
(→‎Примери за заемки от руски език: нова редакция, сигурно трябва още :) Засега обаче мисля, че стига)
* [[Любомир Андрейчин]] ''Из историята на нашето езиково строителство'', С. [[1977]], стр. 135-140
 
== Думи,Примери вероятноза възприетизаемки от руски език ==
 
{{Обработка|неутрализация}}
*Обществено-политически термини:
* "об'''оро'''т" - чисто руска дума (пълногласна)с девет значения; означава на български "измерение на въртене в двигателя" и известната финансова операция.
** "''заведение"''
* "ост'''оро'''жност" - в по-ограничено значение.
** "''предприятие"''
* "въздух" - рускославянски "въздухъ", "воздухъ". Ср. македонско "воздух"; "здив"
** ''учреждение'' (руско новообразувание с българско ''жд'')
* "въпрос" - рускославянски "въпросъ", "вопросъ", синоним за "питане". Ср. старобълг. "въспросити" - поискам, помоля. Македонско "прашање"
** ''завещание'' (старобълг. ''завѣтъ'', ''завѣштати'')
* граматическите термини, като например "падеж", "словообразуване", и тн., са почти всички заети от руски език; в Македония се използват сръбски варианти на думите, с малък брой изключения, както тук, така и там.
* Думи с руска фонетика:
* "пор'''я'''д-"
** с руско пълногласие
* "вон'''я'''щ"
*** ''об'''''оро'''''т'', срещу бълг. ''обрат''
* "възм'''у'''тен", "възм'''у'''тителен", "възм'''у'''щавам", "възм'''у'''щение"
*** ''ост'''''оро'''''жност''
* редица думи за публицистически цели. Най-вече от тези думи не са неуместни в българската фонетика, защото те са най-просто нови образувания на църковнославянската основа:
** ''пор'''''я'''''дък'', ''пор'''''я'''''дъчен'' и т.н. (старобълг. ''рѧдъ'', новобълг. ''ред'')
** "заведение"
** "''възм'''''у'''''тен"'', "''възм'''''у'''''тителен"'', "''възм'''''у'''''щавам"'', "''възм'''''у'''''щение"'' (старобълг. ''възмѫтити'' и ''възмѧсти'', ''възмѫштенье'')
** "предприятие"
** ''см'''''у'''''щение'' (старобълг. ''съмѫштенье'')
** "учреждение" - рускославянско новообразуване: виж българското "жд"
** '''я'''''дро'' (старобълг. ''ѩдро'' - ''скоро'', ''бързо'', новобълг. ''едър'')
** завещание - старобълг. "заветъ"; но ср. старобълг. глагол "завештати"
** ''ч'''''а'''''ст'' (старобълг. ''чѧсть'' (дял), новобълг. ''чест'', ''често'')
* самата дума "деятелност" и нейните производни, за която няма вече и доста време не е имало жив корен.
** "''щ'''''а'''''стие",'' пол.([[полски "език|полски]]: ''szczęscie"''; възприета когато още се пишешее пишешела с началното "щ" в Русия; при все това, етимологически вярнавярната руска форма е, очевидно, "''счастие". Сръбската дума е "срећа".'')
* "'''я'''дро" - ср. българско "едър" с правилен рефлекс на носовката.
** "''щ'''''а'''''дя"'' и нейните производни (старобълг. "щедя" е''штѧдѣти'' по-правилно. ''пестя'')
* "см'''у'''щение" и подобни (вм. "смъщение")
** ''нужен'' вм. ''нужден'' (от ''нужда'') (старобълг. ''ноуждьнъ'' или ''нѫждьнъ'')
* "ч'''а'''ст" (дял), макар че етимологически правилно е "чест"; ср. "често".
** ''бл'''''у'''''д'' и производни (старобълг. ''блѧдь'' - ''брътвеж'', ''празни приказки''; ''разврат'' или ''блѫдъ'' - ''разврат'')
* "щ'''а'''стие", пол. "szczęscie"; възприета когато още се пишеше с началното "щ" в Русия; при все това, етимологически вярна руска форма е, очевидно, "счастие". Сръбската дума е "срећа".
* производни от "''жизн''-"; българската форма винаги е била "''живот''-".
* "щ'''а'''дя" и нейните производни. "щедя" е по-правилно.
* ''забвение'' (старобълг. ''забъвенье'' от глагола ''забыти'', ''забѫдѫ'')
* производни от "жизн-"; българската форма винаги е била "живот-".
* думата "''влияние"'' произлиза в руски език от [[френски език|френското]] "influence" във връзка със глагола "''вливать"''.
* възможно, "забвение", макар че в руски език притежава много по-широко значение.
* предлогът "''чрез";'' разделява(изместил главно значение движение през нещо се предлога "''през"'', като "''чрез''" се използва във всеков абстрактно значение.)
* "бл'''у'''д" и производни; полски корен "bląd-"; след това, българската форма е "блъд-".
* думата "влияние" произлиза в руски език от [[френски език|френското]] "influence" във връзка със глагола "вливать".
* предлогът "чрез"; разделява главно значение движение през нещо с предлога "през", като "чрез" се използва във всеко абстрактно значение.
<!--* производни от "славян-" вм. старобълг. "словен-". Коментар: на старобългарки е ''словѣн-'' с ''ят'', изговаряно като ''я''. На хърватски коренът е ''sl'''''a'''''ven''--->
<!--* ''вон'''''я'''''щ''. Коментар: глаголът е ''воня'', така че не виждам къде има русизъм, освен в причастието -->
* "нужен" вм. "нужден" или дори "нъжден" (полск. nędza)
<!--* "въздух" - рускославянски "въздухъ", "воздухъ". Ср. македонско "воздух"; "здив"
* "въпрос" - рускославянски "въпросъ", "вопросъ", синоним за "питане". Ср. старобълг. "въспросити" - поискам, помоля. Македонско "прашање" Коментар: тези думи ги има още в старобългарски-->
<!--* граматическите термини, като например "падеж", "словообразуване", и тн., са почти всички заети от руски език; в Македония се използват сръбски варианти на думите, с малък брой изключения, както тук, така и там. Коментар: написах отделен раздел на тази тема-->
<!--* самата дума "деятелност" и нейните производни, за която няма вече и доста време не е имало жив корен. Коментар: тук не ми е ясно-->
 
<!--== Синтактични следи от руското влияние ==
3948

редакции