3948
редакции
→Примери за заемки от руски език: нова редакция, сигурно трябва още :) Засега обаче мисля, че стига
(→Руско влияние при изграждане на българска научна терминология: нов раздел + Изграждане на езиковедска терминология) |
(→Примери за заемки от руски език: нова редакция, сигурно трябва още :) Засега обаче мисля, че стига) |
||
|
* [[Любомир Андрейчин]] ''Из историята на нашето езиково строителство'', С. [[1977]], стр. 135-140
==
*Обществено-политически термини:
* "въздух" - рускославянски "въздухъ", "воздухъ". Ср. македонско "воздух"; "здив"▼
** ''учреждение'' (руско новообразувание с българско ''жд'')
* "въпрос" - рускославянски "въпросъ", "вопросъ", синоним за "питане". Ср. старобълг. "въспросити" - поискам, помоля. Македонско "прашање"▼
** ''завещание'' (старобълг. ''завѣтъ'', ''завѣштати'')
* граматическите термини, като например "падеж", "словообразуване", и тн., са почти всички заети от руски език; в Македония се използват сръбски варианти на думите, с малък брой изключения, както тук, така и там.▼
* Думи с руска фонетика:
** с руско пълногласие
*** ''об'''''оро'''''т'', срещу бълг. ''обрат''
* "възм'''у'''тен", "възм'''у'''тителен", "възм'''у'''щавам", "възм'''у'''щение"▼
*** ''ост'''''оро'''''жност''
** ''пор'''''я'''''дък'', ''пор'''''я'''''дъчен'' и т.н. (старобълг. ''рѧдъ'', новобълг. ''ред'')
▲** "заведение"
▲**
▲** "предприятие"
** ''см'''''у'''''щение'' (старобълг. ''съмѫштенье'')
** '''я'''''дро'' (старобълг. ''ѩдро'' - ''скоро'', ''бързо'', новобълг. ''едър'')
** ''ч'''''а'''''ст'' (старобълг. ''чѧсть'' (дял), новобълг. ''чест'', ''често'')
* самата дума "деятелност" и нейните производни, за която няма вече и доста време не е имало жив корен.▼
**
**
** ''нужен'' вм. ''нужден'' (от ''нужда'') (старобълг. ''ноуждьнъ'' или ''нѫждьнъ'')
** ''бл'''''у'''''д'' и производни (старобълг. ''блѧдь'' - ''брътвеж'', ''празни приказки''; ''разврат'' или ''блѫдъ'' - ''разврат'')
▲* "щ'''а'''стие", пол. "szczęscie"; възприета когато още се пишеше с началното "щ" в Русия; при все това, етимологически вярна руска форма е, очевидно, "счастие". Сръбската дума е "срећа".
▲* "щ'''а'''дя" и нейните производни. "щедя" е по-правилно.
* ''забвение'' (старобълг. ''забъвенье'' от глагола ''забыти'', ''забѫдѫ'')
▲* производни от "жизн-"; българската форма винаги е била "живот-".
* думата
* предлогът
▲* думата "влияние" произлиза в руски език от [[френски език|френското]] "influence" във връзка със глагола "вливать".
▲* предлогът "чрез"; разделява главно значение движение през нещо с предлога "през", като "чрез" се използва във всеко абстрактно значение.
<!--* производни от "славян-" вм. старобълг. "словен-". Коментар: на старобългарки е ''словѣн-'' с ''ят'', изговаряно като ''я''. На хърватски коренът е ''sl'''''a'''''ven''--->
<!--* ''вон'''''я'''''щ''. Коментар: глаголът е ''воня'', така че не виждам къде има русизъм, освен в причастието -->
▲<!--* "въздух" - рускославянски "въздухъ", "воздухъ". Ср. македонско "воздух"; "здив"
▲* "въпрос" - рускославянски "въпросъ", "вопросъ", синоним за "питане". Ср. старобълг. "въспросити" - поискам, помоля. Македонско "прашање" Коментар: тези думи ги има още в старобългарски-->
▲<!--* граматическите термини, като например "падеж", "словообразуване", и тн., са почти всички заети от руски език; в Македония се използват сръбски варианти на думите, с малък брой изключения, както тук, така и там. Коментар: написах отделен раздел на тази тема-->
▲<!--* самата дума "деятелност" и нейните производни, за която няма вече и доста време не е имало жив корен. Коментар: тук не ми е ясно-->
<!--== Синтактични следи от руското влияние ==
| |||