Радион Умников: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Eliiva |
Eliiva |
||
Ред 1:
Радион Петрович Умников е роден през 1825 г. в габровските колиби Умниците.
Неговите родители го нарекли Рашо. От малък осиротява и за него грижи полага неговия брат Минчо Петров. Той изпраща 10 годишното дете да учи при частната килийна учителка [[Колювица Голата]] в Габрово.
След като се научил да чете и пише, неговия брат го прибрал при себе си чирак-кърджия. Този занаят не се харесал на младия Рашо и той 15 годишен отишъл да чиракува в [[Търново]] при един кожухар. След малко време се върнал отново в Габрово и поискал неговия брат да го изпрати в [[Русия]], където вече бил заминал техният най-голям брат. Тръгнал заедно с майката на [[Николай Степанович Палаузов]] за [[Одеса]]. Там обаче не намира своя брат, т. като той вече бил заминал за [[Гърция]].
След като нямал къде да отседне, той се главил слуга в бакалския дюкян на Николай Степанович Палаузов. След няколко години работа там, успява да събере средства и да започне самостоятелна дейност.
В Русия именно младият Рашо Петров става Радион Петрович Умников, както го наричали руснаците.
След Одеса се премества да живее в [[Харков]], където остава до своята смърт /м. декември 1881 г./.
Не успял да се ожени, независимо, че бил
При себе си в Харков той изучил двете деца на своята сестра, които се дипломират в [[Харковския университет]].
ОБЩЕСТВЕНИ ЗАСЛУГИ
* През 1864 г. подарява 1/6 от къщата си, която имал в Букурещ на Габровското училище.
* През 1879 г. габровската община получила приход от от тази къща 20 700 гроша, а при продажбата й през 1882 г. още 33 898 гроша.
* На 23 октомври 1881 г. Радион Умников прави завещание, с което дарява 24 707 гроша на габровската община за възпитание и образование на сирачета и бедни габорвски деца. През 1892 г. общината изразходва средствата за построяване на училище, наречено на имато на своя благодетел - Умниковото училище.
ИЗТОЧНИЦИ
* Д-р Цончев Петър, "Из общественото и културно минало на Габорво - исторически приноси", Габрово 1934/1996 г., с. 473,521,572,673,674.
| |||