Аспарух: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бързо добавяне на Категория:Добри статии (ползвайки HotCat.js)
Undertaker (беседа | приноси)
Ред 69:
Естеството на отношенията между българите на Аспарух и заварените в териториите на Мизия народи, и по-специално със славяните, е предмет на множество спекулации. На първо място, по това време Мизия не е била населявана само от славянски племена. В земите на днешната Габровска област живеели немалко [[готи]] - остатъци от заселените там готи по времето на император Теодосий I Велики, ок. 380 г. По склоновете на [[Стара планина]] обитавали пастири-траки, част от които били дори непокръстени. В Одесос (дн. Варна) и околностите живеели много гърци.
 
В земите на Добруджа, на север, обитавали остатъци от прабългарски и хунски племена още от времената на Атила. На териториите на дн. Шуменска, Варненска и Търговищка области пък живеели [[Северани|севераните]] (северци, севери). Голяма част от изторицитеисториците ги считат за славянско племе, но според някои съвременни автори те са част от значителният народ савири - смес от прабългарски и угро-фински племена, нахлул в Европа през 463 г. Те се заселили в днешна Североизточна България при голямото нашествие на аварите през 558 г., с разрешението на византийската власт, в замяна на защитата на проходите в Източна Стара планина. Севераните станали естествени съюзници на българите на Аспарух и опора за тяхната власт. Именно тяхното присъствие и брой дали основание на Аспарух да избере областта Чика (южната част на Шуменска област и Търговищко) за център на държавата си след 680 г.
 
На запад от севераните, в земите на днешна Централна Северна България и Северозападна България живеели множество славяни, останали в историята с названието ''седем славянски племена''. Техните имена не са запазени. Писателят Антон Дончев ги нарича по имената на основните реки в Северна България - [[Ломяни|поломци]] (ломяни, ломци), [[Етърци|етърци]] (ятроничи), [[Витяни|повитяни]] (витяни), [[Осъмци|осъмци]], [[Искърци|искърци]] (искри - близък /Vondrak, Jo. Ex., стр. 17/, откъдето от искра), [[Огостяни|погостяни]] (огостяни) и [[Бъдинци|бъдинци]] (при крепостта Бъдин и по реките [[Видбол]] /Бидиндол/, [[Арчар]] и [[Тополовец]], срв. [[Будини|будини]] - славянско племе по горното течение на р. [[Днестър]]). Има доста славянски племена, които се наричали по имената на реките, като например тимочани, висляни, вятичи, лужичи, моравяни, полабяни, струмяни, леняни, осмовичи (по имената на реките Тимок, Висла, Вятка, Луга, Морава, Лаба, Струма, Осма - приток на [[Днепър]]). Северите са били ок. 100 хил., предвид значителният ареал на разселението им.{{източник}} Славяните пък (с оглед бъдещите преселения при Кормисош и Омуртаг)са били поне 500-600 хил.{{източник}}