Спиридон Габровски: Разлика между версии

'''Йеросхимонах Спиридон''' е роден в [[Габрово]] през първата половина на ХVІІІ век.

Още съвсем млад напуска родната място и отива в [[Света гора]]. Там приема монашески чин и остава дълги години в [[Зографски манастир|Зографския манастир "Св.вмч. Георги"]] и [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]].

Между 1747 г. и 1763 г. отец Спиридон, поради несъгласие между братята в българския и сръбския манастир, минава в [[Илинския скит]] на [[Пантократор (манастир)|Пантократорския манастир]], при основателя на този скит [[отец Паисий Величковски]]. На Атон, под влиянието на [[Паисий Хилендарски]] и на отец Паисий Величковски, в душата на отец Спиридон се заражда силно национално чувство, което изразява в предисловието на историята, която написва - [[''"История во кратце о болгарском народе словянском"]]'' през 1792 г.

През 1763 г. отец Паисий Величковски напуска [[Атон]] и заминава за [[Молдова]] със 64 братя монаси, един от които е отец Спиридон. Тогава е с духовен сан "йеросхимонах" и е един от най-усърдните ученици на отец Величковски.

Заедно със своя учител обикаля молдовските манастири [[Драгомирна]] и [[Секул]]. През 1779 г. се установява в [[манастира Нямцу]], близо да [[гр. [[Яш]]. Там отец Спиридон остава до смъртта на своя учител и наставник. Отец Паисий Величковски е станал игумен на манастира, скоро след тяхното пристигане там. Отец Спиридон използва библиотеката на манастира, за да попълни познанията си от Атон. През 1792 г. успява да завърши [[''"История во кратце о болгарском народе словянском"]]''.

==ТРУДОВЕ==

* [["История„История во кратце о болгарском народе словянском"]]словянском“ - завършена 1792 г. За написването й използва „[["История славянобългарска"]]“ на [[Паисий Хилендарски]], [[Зографската история]], руския превод на [["Църковни„Църковни и граждански деяния"]]деяния“ от [[Цезар Бароний]],„ [["Световна хроника"]]хроника“ от [[Йоан Зонара]], произведения на руския писател [[Д. Ростовски]], на [[Черноризец Храбър]], житието на [[Григорий Синаит]] от [[Калист І]].

Произведението става известно на науката и на света през 1869 г., когато руския учен и славист [[А.Ф.Гилфердинг]] оповестява, че е намерил оригиналния ръкопис "недалеч от Брегалница", при едно свое пътуване в [[Македония]]. На тържествено събрание на [[Славянското общество]] в [[Петербург]], по случай 1000 години от смъртта на [[Св. Кирил]], Гилфердинг прави съобщение за тази ценна находка. След неговата смърт тя остава притежание на [[Императорската публична библиотека]] в Петербург.

През 1900 г. е издадена от [[В.Васил Златарски]].