Превземане на Белград (1521): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 38:
Условията по предаването на крепостта са договорени с османците от унгарските командири, като единственото твърдо условие е запазване живота на защитниците и&#768;, чрез свободно напускане на укреплението. След сдаването и&#768;, [[унгарци|унгарски]]те защитници са пуснати да си ходят към [[Кралство Унгария]], а [[българи]]те от крепостта и околността <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref> депортирани и изселени по Виа Милитарис в [[Източна Тракия]] и [[Цариград]] - отведени от еничарите (османската армия) на връщане към [[столица]]та на [[империя]]та.
 
Относно точния ден и дата на предаване на Белградската крепост на османците има разминаване между унгарските и османските източници. Унгарските сочат датата 28 август 1521, а османските - [[29 август]] с.г. В действителност предаването на крепостта трае два дни - на първия ден е подписан протокола за предаване на крепостта, а на втория в нея влизат първо еничарите, а след тях на [[30 август]] и султан Сюлейман I. По някои сведения част от оттеглящите се през Дунава унгарски защитници на крепостта са избити при последвали самоволни действия от страна на османски командири и войници. На българските защитници на крепостта е възбранено заселването и оставането им в нея, поради което султан Сюлейман Великолепни нарежда на [[9 септември]] 1521 година изселването им от, и заедно, с войската към Цариград. След откупуване от [[Цариградска патриаршия|Цариградския патриарх]] на пленените християнски светини от султана, на българите е разрешено да вземат със себе си [[християни|християнски]]те [[реликва|реликви]] от [[Белград]] - [[мощи]]те на [[Света Петка Българска]] и на императрица Теофано, както и [[икона]]та на [[Света Богородица]], и на [[10 септември]] с.г. започва преселението им. Няма точни сведения за броя на депортираните българи, но във всички случаи те не са били малко. Една порта на Теодосиевата стена в [[Константинопол]] е наречена по тяхно име Белградска, както и една градска капия станала известна като Белградска. Тъй като българите били прочути [[дюлгер]]и в Османската империя, една цариградска легенда говори, че султан Сюлейман Великолепни посредством [[Синан]], използвал белградчани за изправата на занемарената столична водоснабдителна мрежа сза питейна вода по подобие тази на превзетия Белград.
 
След превземането на Белградската крепост, градът и околността са включени [[административна единица|административно]] в [[Смедеревски санджак|Смедеревския санджак]], а християнските [[църква (сграда)|църкви]] обърнати в [[джамия|джамии]]. В Белградската крепост, преименована на [[Калемегдан]], е поставен 3000-ен османски гарнизон.