Престъпление и наказание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 61:
Освен съдбата на Разколников, в романа се разглеждат най-разнообразни теми, като [[благотворителност]]та, [[семейство]]то, [[атеизъм|атеизма]], [[алкохолизъм|алкохолизм]]а, и [[революция|революционната]] дейност. Въпреки че Достоевски се отказва от [[социализъм|социализма]], в романа се критикува установяващия се в руското общество [[капитализъм]].
Разколников се самосъзнава като „свръхчовек“, който може да въздава [[справедливост]], по начин, който обществото възприема като неприемлив - убиването на лихварката, с което той смята, че е извършил повече добро, отколкото зло. Преди убийството героят дели хората на мравки и богове, смята, че на втория тип всичко е позволено в името на някоя велика идея и че ако е от втория тип хора, би могъл да убие и да остане неразкрит и ненаказан, защото бабичката е нищожество. Например, Разколников споменава често [[Наполеон]], който, въпреки пролятата кръв, не е морално виновен, понеже е „над“ обществените норми. Така и
Истинското наказание за Разколников не е трудовият лагер, а душевните терзания. Това се проявява в постепенното осъзнаване, че нищо не оправдава постъпките му. В крайна сметка, вътрешната борба между нехуманната му философия и определено хуманната му личност позволява изкуплението на вината му.
| |||