Разлика между версии на „Превземане на Белград (1521)“

м
м
В годините след смъртта на [[Ян Хуниади]], Унгарското кралство постепенно разкъсвано от вътрешни противоборства занемарява ''укрепленителната [[система]]'' по южната си [[граница]] откъм Османската империя. След възкачването на престола, Сюлейман Великолепни решава, че е ударил часа за завоюване на Белград и Унгарското кралство. Той не се лъже в прогнозата си, защото след [[Битка при Мохач|битката при Мохач]] през [[1526]] година, [[Кралство Унгария]] [[de jure]] престава да съществува поделено на три между ''Австрийските [[Хабсбурги]]'', [[Трансилвания|трансилвански]]я [[войвода]] [[Ян Заполски]] и владенията на Османската империя помежду им.
 
Номинално преди предприемане на похода към Белград, Сюлейман Великолепни изпраща [[дипломат]]ическа мисия в [[Буда]] с цел Унгарското кралство да препотвърди примирието сключено между [[страна|страни]]те от баща му [[Селим I]] през [[1519]] година. Унгарците се отнасят лошо с османските пратеници, като дори ги оковават, което послужва като [[casus belli]] зана Сюлейман I.
 
Разбирайки за организиращия се поход, през [[пролет]]та на 1521 ''унгарският държавен съвет'' предприема трескава дейност за потягане крепостните съоръжения по южната граница, като същевременно търси чужда военна помощ за организиране отбраната на страната (от [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], [[Кралство Полша]], [[папа]] [[Лъв X]], даже и от [[Англия]] и [[Португалия]]). В крайна сметка Унгария не получава отникъде чужда помощ, поради заетостта на европейските владетели с вътрешни проблеми и разногласия, а [[Ватикана|Ватиканът]] е твърде зает в борба с [[лутеранство]]то. Огромните унгарски надежди за оказване на военна помощ от страна на ''полския [[крал]]'' не се оправдават, т.к. той е ангажиран във [[война]] с [[Кримско ханство|Кримското ханство]].
26 986

редакции