Разлика между версии на „Превземане на Белград (1521)“

м
Унгарските контраофанзивни мерки в помощ на обсадената Белградска крепост не дават резултат и са ненавременни. Едва на [[28 август]] 1521 тръгва унгарска военна помощ в жива сила към обсадените. Трансилванският войвода Ян Заполски отказва подкрепления изчаквайки развоя на събитията. След превземането на Белградската крепост унгарците обвиняват [[Венецианска република|Венеция]], че не само не подпомага [[Кралство Унгария|кралството]], но дори доставя на османците артилерийски боеприпаси. Останалите [[християни|християнски]] съседи на Унгарското кралство (Свещената Римска империя, Полското кралство и [[Моравия]]) събират общо към 12 000 [[пехота]] и 1000 души [[кавалерия]] с 18 топа, но армията в подкрепа на обсадения Белград е готова твърде късно, поради което помощта ѝ е безсмислена и тя е разпусната.
 
[[Хронология]]та на обсадата и првземането на Белградската крепост са известни и подробно описани в дневника на военния поход на ''[[султан]] Сюлейман I''. За разлика от предходните два пъти, при този защитниците на укреплението са стегнати отвсякъде в примка. От сремската страна /откъм река Сава/ крепосната стена е единична, а не двойна както от другите страни. Османската [[бомбардиране|бомбардировка]] на Белградската крепост отпочва през [[юниюли]] и продължава с ненамаляващ интензитет до [[август]] 1521. В началото на август крепосните стени започват да се рушат, което дава повод за първата османска атака срещу крепостта на [[2 август]] 1521. Атаката е отблъсната, като цената която заплащат нападателите е висока - оставят труповете на 500-600 убити на бойното поле. На следващия ден - [[3 август]], османците предприемат нова фронтална атака срещу крепостта в най-слабата точка на защитата в т.нар. ''Долен град''. И тази атака е отблъсната, което принуждава Сюлейман I да промени тактиката и да прегрупира силите си. Султанът заповядва да се стовари войска на т.нар. [[Голям военен остров]] на Дунава срещу крепостта, като същевременно нарежда изграждането на понтонен мост за атака на укреплението от най-слабо защитената му страна - откъм ''[[Дунав]]ския [[остров]]''. Подготовката за окончателния щурм на крепостта започва на [[7 август]], а на [[8 август]] османците успяват да проникнат във вътрешността на крепостта, въпреки храбростта на защитниците ѝ, които са малобройни и не могат да покрият огромния периметър на крепостната стена. В крайна сметка еничарите овладяват Долния град, след което вкарват в туко-що превзетия ''Долен град'' артилерия за обстрел на [[цитадела]]та. Подложена на жесток артилерийски обстрел, вътрешността на крепостта се подпалва, а защитниците ѝ са ангажирани в гасене на [[пожар]]и.
 
На [[16 август]] започва атаката на ''Вътрешния град''. След неуспеха на начинанието, османците отпочват подкопаване стените на цитаделата. На [[17 август]] завършва изграждането на понтонния мост срещу крепостта, с което безнадеждността у защитниците ѝ започва да взима връх, и на [[24 август]] се отбелязва първото бягство сред бранителите ѝ. На [[25 август]] стартират първите преговори между защитници и нападатели за условията за предаване на крепостта, но те завършват безрезултатно, и на [[26 август|26]] и [[27 август]] отпочва новата втора и последна атака срещу [[цитадела]]та. Осъзнавайки, че не могат да получат бърза помощ от [[Крал на Унгария|унгарския крал]], защитниците договарят на [[28 август]] 1521 година условията за предаване на Белградската крепост.
26 986

редакции