Парична политика: Разлика между версии

 

'''Монетарната политика''' ({{lang-en|Monetary policy}}), наричана още '''Парична политика''', е едно от основните средства за [[Макроикономика|макроикономическо]] регулиране. Чрез нея [[правителство|правителството]] и [[централна банка|централната банка]] на държавата контролират (i) предлагането, (ii) наличността и (iii) стойността на парите, както и [[лихвен процент|лихвения процент]]. Чрез правилното управление на този набор от монетарни инструменти се гарантира растежа и стабилността на икономическата система. Монетарната теория от своя страна е източник на информация за това как да се изработи оптимална парична политика.

Монетарната политика може да бъде експанзивна или рестриктивна, като първата увеличава предлагането на пари в [[икономика|икономиката]], а втората го свива. Експанзивната политика обичайно се използва когато налице има завишено ниво на [[безработица]] и наличие на [[рецесия]], а рестриктивната политика при повишено ниво на [[инфлация]]. Паричната политика трябва да бъде съпоставяна с [[Фискална политика|фискалната]], тъй като двете упражняват еднакъв контрол над икономиката.

 

 

Важно място в определянето на монетарната политика на дадена държава заема Централната банка. В България това е Българската народна банка, която е една от най-старите централни банки в света. Тя е упълномощена да управлява парично-кредитната система и да регулира икономиката, като използва паричната политика. В зависимост от вида клиенти с които контактува, Централната банка може да бъде от открит или закрит тип, като се ползва с по-малка или по-голяма автономия от останалите държавни институции. Главна роля на една Централна банка е да поддържа покупателната сила на националната валута стабилна, да контролира обема на паричното предлагане, да поддържа стабилността на паричните и капиталовите пазари, да служи като кредитор на търговските банки и да усъвършенства цялостния разплащателен механизъм на националната икономика.

За изпълнение на тези функции Централната банка разполага с два вида инструменти - за общ кредитен контрол и за селективен кредитен контрол. Инструментите за общ кредитен контрол са:

 

 

* Задължителен банков резерв (RR). Всяка промяна в задължителния резерв променя свободните резерви на банковата система, лихвения процент и депозитния мултипликатор. С това се променят основните парични променливи - [[парична маса]], [[лихвен процент]] и [[валутен курс]], и се цели да се променят и параметрите на реалната икономика в желаната насока.

[[de:Geldpolitik]]

[[en:Monetary policy]]

[[es:Política monetaria]]

[[fr:Politique monétaire]]

[[id:Kebijakan moneter]]

[[it:Politica monetaria]]

[[ka:მონეტარული პოლიტიკა]]

[[lo:ນະໂຍບາຍເງິນຕາ]]

[[lt:Pinigų politika]]

[[nl:Monetair beleid]]

[[no:Pengepolitikk]]

[[pl:Polityka pieniężna]]

[[pt:Política monetária]]

[[sk:Menová politika]]

[[sr:Монетарна политика]]

[[sv:Penningpolitik]]

[[uk:Монетарна політика]]

[[zh:货币政策]]