Спин: Разлика между версии

За да разберем какво е това спин, е необходимо да разберем физическата интерпретация на [[уравнение на Дирак|уравнението на Дирак]], което описва поведението на релативисткия квантуван [[електрон]]. Оказва се, че в [[оператор на Хамилтон|хамилтониан]]а на [[Пол Дирак|Дирак]] има 4-мерни матрици, участвуващи като множители. Може да се предположи, че четирите компонента на [[вълнова функция|вълновата функция]] на релативисткия квантуван електрон са функции, които описват 4 движения: две от тях описват движение напред и въртене надясно и наляво, а останалите две описват движение назад и въртене надясно и наляво. Така с помощта на тези четири компонента може да се опише не само квантовото поведение на електрона, но и неговото вътрешно самосъгласувано фермионно осцилационно движение. Тогава матриците действуват като превключвател между 4-те вълнови компоненти. Следователно, матриците описват вътрешното самосъгласувано движение на фино размития електрически заряд на електрона. Това движение е [[фермион]]но, т.е. силно корелирано между трите осцилации по трите оси, защото 3-те матрици, които описват това вътрешно движение, не комутират и следователно са свързани помежду си. И благодарение на тази връзка собственият механически момент на електрона е полуцяло число - константата на Планк. За фермионните осцилации, които се описват с координати, комутиращи помежду си, такава вътрешна връзка няма и поради това собственият механически момент на [[бозон]]ите е цяло число - константата на Планк. Размерите на това вътрешно колебание се определят от константата на Комптон (&l = ћ/m.C) на масовия [[лептон]].

Движещият се електрон има собствено [[електрическо поле]], получено от сумата на електрическите полета на виртуалните фотони, излъчени от слабо размития му електрически заряд. Аналогично има и собствено [[магнитно поле]], получено от сумата на магнитните полета на виртуалните [[фотон]]и. В точката на временното местоположение на електрона в резултат на посочената вътрешна връзка всички компоненти на интензитета на електрическото поле се анулират, а компонентите на интензитета на собственото му магнитно поле са два пъти по-големи от компонентите на интензитета на собственото магнитно поле на бозон в точката на временното му местоположение. Именно поради това жиромагнитното отношение на собствения магнитен момент към собствения механичен момент на електрона е 2 пъти по-голямо от жиромагнитното отношение на орбиталния магнитен момент към орбиталния механичен момент на електрона.