Професор: Разлика между версии

За присъждането на това звание е задължително кандидатстващото лице да е било вече хабилитирано като [[доцент]] (възможно и [[старши научен сътрудник|старши научен сътрудник II ст.]]) и да е защитило научната степен и [[Доктор на науките]] след защитата на степен [[доктор]]. В практиката по изключение от изричното изискване за предварително придобиване на степента [[Доктор на науките]] в някои изолирани случаи се допуска вместо съответната защитена втора дисертация (след защитата на първата дисертация за степента [[Доктор]]) лицето да е разработило научен труд със съответното количество и качество приноси в научната област, за която кандидатства. Законът предполага кандидатът да е автор на ''научни'' трудове (монографии, както и статии и студии), публикувани задължително ''след'' предшестващата хабилитация (придобиване на звението "доцент"), а желателно и да е автор (или съавтор в доказана чрез протокол степен) на учебник или учебно помагало за студенти по съответната научна специалност. В процедурата за придобиване на званието [[професор]] по закон е недопустимо опирането на процедулатапроцедурата върху трудове, които са публикувани извън строго научни издения (т.е. притежаващи научни редколегииред колегии) или пък само върху учебник или учебни помагала, които не се квалифицират като научен труд с иновативна същност. Водещ критарий в цялата процедула е научният принос на претендента, независимо, че става дума за преподавателско звание.

Според законодателството научното звание „[[Старши научен сътрудник|Старши научен сътрудник I ст.]]“ от научните институти в БългарияеБългария е равнопоставено на званието „Професор“ .