Ефрем: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 46:
След обявяването на Димотика (1362 г.), а след това на Одрин (1363 г.) за османски столици значението на пътя между столицата и Солун пораснало. Използуван бил старият друм, който съединявал Гюмюрджина с Димотика. Той минавал през югозападния край на селото, през Чучура и хана (центъра на селото) и излизал в североизточна посока между Контила и Сюлейманово падало през Дерин кедик и оттам през землището на с. Голям Дсрвснт за Димотика и Одрин.
По този път се движели царската поща и хазната. На Голям и Малък конак (близо до върха Шапка) имало места за почивка — беклемета. Там нощувала охраната на пощата, затова се наложило да се построи нова пътна станция (мензил) на един преход от Гюмюрджина за Димотика. На това място по-късно било основано с. Сачанли. Тук била построена временна сграда — сачак (навес) за така наречения мензил. Под този навес пощата нощувала и се хранели конете. Преданието говори, че построеният навес се оказал неудобен, защото през зимата хората, които придружавали пощата и хазната, замръзвали. Появили се и разбойници, които ги нападали. За тези обири в една народна песен се разказва: Яла да пом, гарванче ле, ав честа гора
са поминат, гарванче ле, керванджии,
турци керванджии, гарванче, ле, турци челебии.
Ред 65:
Няма данни за обезбългаряване на тази област след XIV в., за да се съгласим с цитираните автори, че туя са се заселили българи от други части на страната след като България била покорена от турците. По-близко до истината е предположението, че дори да са дошли заселници от други части на страната, тъй като по това време миграционните процеси са били активни, то те са се смесили с установените вече тук славянобългари. При пътуването си в Тракия през XVII в. (26. XII. 1667 г.) Евлия Челеби съобщава, че заловил „избягалия от свитата му роб кяфирин в балканите на с. Сачанли, където бил ибягал и потънал в земята”.
Следователно българското население на с. Сачанли било местно, настанено от по-рано, вероятно когато е станало разселването на южните славяни. И през тия трагични времена на жестоки преследвания населението временно изчезнало от откритите места (Селището, Капината, Райково селище и пр.), прикривало се в околните гори и се появявало отново, за да заживее спокойно. Ако попитате сачанлийци откъде са дошли, те ще ви отговорят категорично: „Отникъде не сме дошли, ние сме си оттук, от земята „степцани”. [12] Това е единственият отговор на всички теории за преселване на сачанлийци от други места.
В заключение трябва да се каже, че с. Сачанли е образувано от местно българско население, пръснато преди това в различни махали и поселища. Събирането на населението в едно село е станало след турското нашествие и завладяването на Тракия и след създаването на станцията-мензил с хана.Въпреки турското господство повечето наименования на местности, реки, извори, планини, върхове и др. в землището на с. Сачанли носят български названия. Не е възможно да се изброят всички имена, но ще се ограничим с някои по-оригинални като: Ръждавец, Мечката, Долът, Ореват (Орехът), Кислицата, Кърговица, Пазлакът, Пльоец, Кокошката, Коритата, Нивету, Върбата, Прявалата, Падалото, Натемата, Мугилата, Конгила (вероятно Конска могила), Чуката, Друмът, Пещурата, Пущината, Черешата, Дренът и пр. Има имена, съставени от две думи, като Калугерски камень, Бъмбева нива, Мечова дупка, Стамболиева удница (воденица), Миндалски рид, Гроздево бърдце, Дунев камень, Райково селище, Литкув пряслук, Вълски чуки, Скоклеви парчи, Косево урище (хорище), Пичева нива, Милев кланец, Керанина чука, Старото гумно, Палазов вартоль, Манолеви лъки и пр. Очевидно топонимията безспорно доказва българския характер на населението. Названията на някои местности като Натемата, Попув вир (в Сачаилийската река), Сюлейманово падало също показват, че околността е била населена от стари времена с българско християнско население. Има също и редица наименования на местности, съставени от турски и български думи като Малък и Голям конак, Плешкув чукур, Рушкова къшля, Лонговата курия, Мишкув кедмк и пр. Други пък са от чисто турски думи, като Азмацитс (мочурлива местност, северно от селото), Кърли яр — близо до Голям конак, Ак яр — по пътя за полето, под Сачанлийския сводест мост, Таш тепе, Айрян тюбе (отстрани на моста към Исоката църква), Летището, Гяур дере, в югоизточна посока от селото. Безспорно турското владичество също е оказало влияние върху топонимията на селото.Открита е само една местност с гръцка дума в наименованието й — Калимеров харман (собственост на Калимерата и оттам вероятно названието). Като цяло обаче топонимията на местности, реки и пр. е предимно с български произход.
== Религии ==
| |||