Ефрем: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 46:
След обявяването на Димотика (1362 г.), а след това на Одрин (1363 г.) за османски столици значението на пътя между столицата и Солун пораснало. Използуван бил старият друм, който съединявал Гюмюрджина с Димотика. Той минавал през югозападния край на селото, през Чучура и хана (центъра на селото) и излизал в североизточна посока между Контила и Сюлейманово падало през Дерин кедик и оттам през землището на с. Голям Дсрвснт за Димотика и Одрин.
По този път се движели царската поща и хазната. На Голям и Малък конак (близо до върха Шапка) имало места за почивка — беклемета. Там нощувала охраната на пощата, затова се наложило да се построи нова пътна станция (мензил) на един преход от Гюмюрджина за Димотика. На това място по-късно било основано с. Сачанли. Тук била построена временна сграда — сачак (навес) за така наречения мензил. Под този навес пощата нощувала и се хранели конете. Преданието говори, че построеният навес се оказал неудобен, защото през зимата хората, които придружавали пощата и хазната, замръзвали. Появили се и разбойници, които ги нападали. За тези обири в една народна песен се разказва: Яла да пом, гарванче ле, ав честа гора
Ти се наяш, гараанче ле, с челебийску,▼
с челебийску, гарванче ле, бялу месу,
▲Ти се наяш, гараанче ле, с челебийску,
В друга песен се казва: Бря Тойча са бяда бедили,▼
бря царска е азиа уберал.▼
Ватива Тойче вързава,▼
▲Бря Тойча са бяда бедили,
тъй са гу вързан карали▼
▲бря царска е азиа уберал.
през Сачанли селу гуляму.▼
▲Ватива Тойче вързава,
▲тъй са гу вързан карали
▲през Сачанли селу гуляму.
Според преданието обирите накарали турското правителство да издаде нареждане 12 души българи от махалата Селището да се заселят в местността Сачака, за да охраняват местността около бъдещото с. Сачанли, като се почне от сачанлийския сводест мост, Белите пътища, през селото, Друмът и се стигне през връх Контила и Молласана до Конаците — разстояние от 20—25 км. Тези 12 души отговаряли е главите си, ако станел обир на хазната. През това време на мястото на сачака бил построен ханът-мензил, който бил запазен до разоряването на селото през 1913 г. Наименованието си останало Сачак (тур.) и вероятно поради естествени фонетични промени звукът „к” се е трансформирал в „н”, а названието Сачаклък (тур. навес, мястото на навеса) — в Сачанлък. Заедно със заселването султанското правителство дало на тези 12 души права на дервентджийско село срещу вършената от тях услуга.Те се изразявали в освобождаване от данъци и в други привилегии.
Друго предание говори, че след заселването на 12-те станало помохамеданчването на българското население [4] в местността „Сечема кедик” (Проход на избора). Онези, които приели мохамеданството, останали живи. Това са хората от българомохамеданските села Мерикоз, Хебилево, Ешекдере, Балдъран и др. Тези, които отказали да приемат исляма, били изклани в местността Канара кедик (Кланичен проход). Наименованието на местността Къзилер (Момино) също води началото си оттогава. Тук, на най-високия връх Коджаеле, били заклани 40 момичета, защото отказали да приемат мохамеданството. Всяка година на това място на летен Атанас (15 май) местното българомохамеданско население устройва курбан в памет на изкланите момичета.
|