Ефрем: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 46:
След обявяването на Димотика (1362 г.), а след това на Одрин (1363 г.) за османски столици значението на пътя между столицата и Солун пораснало. Използуван бил старият друм, който съединявал Гюмюрджина с Димотика. Той минавал през югозападния край на селото, през Чучура и хана (центъра на селото) и излизал в североизточна посока между Контила и Сюлейманово падало през Дерин кедик и оттам през землището на с. Голям Дсрвснт за Димотика и Одрин.
По този път се движели царската поща и хазната. На Голям и Малък конак (близо до върха Шапка) имало места за почивка — беклемета. Там нощувала охраната на пощата, затова се наложило да се построи нова пътна станция (мензил) на един преход от Гюмюрджина за Димотика. На това място по-късно било основано с. Сачанли. Тук била построена временна сграда — сачак (навес) за така наречения мензил. Под този навес пощата нощувала и се хранели конете. Преданието говори, че построеният навес се оказал неудобен, защото през зимата хората, които придружавали пощата и хазната, замръзвали. Появили се и разбойници, които ги нападали. За тези обири в една народна песен се разказва:
Яла да пом, гарванче ле, ав честа гора са поминат, гарванче ле, керванджи
турци керванджии, гарванче, ле, турци челебии.
Line 53 ⟶ 54:
яс са сбирам, гарванче ле, бяла азна,
са си купя, гарванче ле, йосра сабя.
В друга песен се казва:
Бря Тойча са бяда бедили, бря царска е азиа уберал.
Ватива Тойче вързава,
тъй са гу вързан карали
през Сачанли селу гуляму.
Според преданието обирите накарали турското правителство да издаде нареждане 12 души българи от махалата Селището да се заселят в местността Сачака, за да охраняват местността около бъдещото с. Сачанли, като се почне от сачанлийския сводест мост, Белите пътища, през селото, Друмът и се стигне през връх Контила и Молласана до Конаците — разстояние от 20—25 км. Тези 12 души отговаряли е главите си, ако станел обир на хазната. През това време на мястото на сачака бил построен ханът-мензил, който бил запазен до разоряването на селото през 1913 г. Наименованието си останало Сачак (тур.) и вероятно поради естествени фонетични промени звукът „к” се е трансформирал в „н”, а названието Сачаклък (тур. навес, мястото на навеса) — в Сачанлък. Заедно със заселването султанското правителство дало на тези 12 души права на дервентджийско село срещу вършената от тях услуга.Те се изразявали в освобождаване от данъци и в други привилегии.
Друго предание говори, че след заселването на 12-те станало помохамеданчването на българското население [4] в местността „Сечема кедик” (Проход на избора). Онези, които приели мохамеданството, останали живи. Това са хората от българомохамеданските села Мерикоз, Хебилево, Ешекдере, Балдъран и др. Тези, които отказали да приемат исляма, били изклани в местността Канара кедик (Кланичен проход). Наименованието на местността Къзилер (Момино) също води началото си оттогава. Тук, на най-високия връх Коджаеле, били заклани 40 момичета, защото отказали да приемат мохамеданството. Всяка година на това място на летен Атанас (15 май) местното българомохамеданско население устройва курбан в памет на изкланите момичета.
| |||