Разлика между версии на „Флуорит“

редакция без резюме
'''Флуоритът''' се среща като кубични, по-рядко додекаедрични и октаедрични кристали, масивни зърнести агрегати или землести маси. Цветът му е разнообразен: безцветен, виолетов, зелен, розов, млечнобял и черен и се променя при нагряване, облъчване с ултравиолетови и рентгенови лъчи и натиск. Минералът луминисцира, има твърдост 4, относително тегло 3.18 и съвършена цепителност по октаедричните стени. С изключение на флуоритът за оптически цели, който трябва да е безцветен, за всички други сфери на приложение цветът на флуорита е без значение.
Като изоморфни примеси във флуорита се включват Sr, U, Th, Се, Ga, Be и органични вещества. Тези елементи трябва да се разглеждат като попътни компоненти при преработването на флуоритовата суровина. Флуоритът често асоциира със сулфиди на Fe, Си, РЬ и Zn и е типичен хидротермален минерал.
Основната част от добиваната суровина се използува в химическата промишленост (около 50 %), в металургията (40-45 %) и за производство на стъкло, керамика, цимент, оптически елементи, високооктанов бензин, ядрено гориво и в ракетната техника, като окислител (елементарен флуор). От флурита се получава флуороводородна киселина, натриев флуорид, изкуствен криолит и фреони.
Находища във [[Великобритания]], [[Германия]], [[Норвегия]], в България - в [[Родопи]]те и гр. Чипровци.
 
Анонимен потребител