Дезидерий: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
премахване на празни редове
Ред 1:
'''Дезидериус''' (Desiderius; † сл. [[786]]), [[херцог]] на [[Тоскана]] e последният [[крал]] на [[лангобарди]]те от [[757]] до [[774]] г.
 
 
Дезидериус произхожда от [[Бреша]] и не е от благородничаска фамилия, а от новообразувания служебен благороднически слой. Под [[Лиутпранд (крал)]] става пътво маршал (comes stabuli), по-късно управител (Dux) на Тоскана.
Line 15 ⟶ 14:
в манастира в Корби (Corbie), само синът му Аделчис се предава с фамилията на Карлман във [[Верона]] и успява да избяга във [[Византия]]. Лангобардското царство преминава към [[Карл Велики]], който се коронясва в [[Павия]]. За последен път се пише за Дезидериус през [[786]] г., годината на смъртта му е неизвестна.
 
== Фамилия: ==
 
== Фамилия: ==
 
Дезидериус е женен за Анза, която е също от Бреша. Тя влияе преди всичко в религиозната политика на Дезидериус i osnovava mnogo manastiri ( Sv. Mishele i Sv. Pietro v Bresha). Лангобарският исторически писател [[Павел Дякон]] я описва като "coniunx pulcherrima", като най-красивата съпруга.
 
Анза и Дезидериус имат пет деца:
[[Файл:Adelchis, son of Desiderius.jpg|ляводясно|мини|Аделчис, син на Дезидериус]]
 
*Анзелперга, аббтиска на Св. Салваторе в Бреша
*Аделперга, омъжена с Аречис II на Беневенто
 
*Луитперга (или Лиутпирк), омъжена с Тасило III на Бавария
 
*N.N. ("Дезидерата" възможно Герперга), омъжена с Карл Велики
 
*Аделчис ( бяга във Византия, [[788]] г. не успява да вземе трона; византийските му трупи, дошли в Калабрия, са победени от Гримоалд, херцога на Беневенто.)
 
 
 
[[Алесандро Манцони]] пише през [[1822]] г. ''"Трагедията Аделчи"'' (ит. Adelgis).
[[Файл:Adelchis, son of Desiderius.jpg|ляво|мини|Аделчис, син на Дезидериус]]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
== Външни препратки ==
Line 64 ⟶ 32:
[[Категория:Лангобарди]]
[[Категория:Крале]]
 
 
 
[[br:Dider Lombardia]]