Уикипедия

България: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Премахване на цялото съдържание на страницата
Ред 1:
{{към пояснение|България|България (пояснение)}}
{{Държава
| пълно-име = Република България
| кратко-име = България
| герб = Coat of arms of Bulgaria
| герб-картинка-разширение = svg
| карта=Location Bulgaria EU Europe.png
| девиз = Съединението прави силата
| име-английски = Bulgaria
| официални-езици = [[Български език|Български]]
| столица = [[София]]
| столица-координати = {{coord|42|42|N|23|20|E}}
| най-голям-град = София
| управление = [[Парламентарна република]]
| държавен-глава = [[Президент на България|Президент]]
| настоящ-държавен-глава = [[Георги Първанов]]
| ръководител-правителство = [[Министър-председател на България|Министър-председател]]
| настоящ-ръководител-правителство = [[Сергей Станишев]]
| площ-място = 104-то
| площ = 110 843 км²
суша - 110 510 км²
 
вода - 333
| население-година = 2009
| население-място = 94-то
| население = {{decrease}} 7 606 551
| население-гъстота = 68,6
| БВП-година = 2008
| БВП-място = 64-то
| БВП = $93,78 млрд.
| БВП-на-човек = $12 900
| валута = [[Лев]]
| валута-код = BGN
| ИЧР={{повишение}} 0,834
| ИЧР-година= 2006
| ИЧР-категория =<font color="#009900">висок</font>
| ИЧР-ранг =на 56-то място
| лятно часово време = <br>- [[Лятно часово време]]
| часова-зона = EET ([[UTC+2]])
| лятно часово време-отместване = <br>- EEST ([[UTC+3]])
| независимост-събития = &nbsp;-призната
| независимост-дати = от [[Османска империя|Османската империя]]<br />[[22 септември]] [[1908]]
| национален-химн = [[Мила Родино]]
| TLD = [[.bg]]<sup>2</sup>
| телефонен-код = 359
| забележки = '''1''': Приблизителна оценка <br>'''2''': След влизане в [[Европейски съюз|Европейския съюз]], съвместно с него ползва и [[.eu]]
}}
 
 
'''Република България''' е [[държава]] в [[Европа]]. Разположена е в източната част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] и заема 22% от неговата територия. Площта и&#768; е 110 843&nbsp;км², от които 110 510 км² суша и 333 км² водна площ. Населението е около 7&nbsp;640&nbsp;000 души (2007). Столица на държавата е град [[София]].
 
България граничи с [[Черно море]] на изток, с [[Гърция]] и [[Турция]] на юг, с [[Република Македония]] и [[Сърбия]] на запад и с [[Румъния]] на север. Общата дължина на държавната граница е 2245 [[километър|км]], от тях 1181 км са сухоземни, 686 км — речни (главно по река [[Дунав]]) и 378 км — морски.
 
Българската държава в Югоизточна Европа води началото си от [[7 век]], когато е създадена [[Първа българска държава|Първата българска държава]] (632/681–1018). Тя играе важна роля в разпространението на християнството, литературата и културата сред народите на [[Източна Европа]]. Няколко века по-късно, с упадъка на [[Втора българска държава|Втората българска държава]] (1185–1396/1422), страната е поробена от [[Османска империя|Османската империя]] и остава част от нея в продължение на пет века. [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877-1878 година довежда до създаването на [[Трета българска държава|Третата българска държава]]. След [[Втора световна война|Втората световна война]] страната става част от [[Източен блок|Източния блок]] и в нея е установен [[комунизъм|комунистически]] режим. През 1990 година в България е възстановена парламентарната демокрация и днес страната е член на [[Европейски съюз|Европейския съюз]] и на [[НАТО]].
 
България има своя база, наречена [[Свети Климент Охридски (база)|Свети Климент Охридски]], на остров [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]] в [[Антарктика]] и като Консултативен член на [[Антарктически договор|Антарктическия договор]] участва в управлението на териториите разположени южно от 60° ю.ш.
 
== География ==
{{Основна|География на България}}
[[Картинка:Provadiyska-reka.jpg|мини|240п|[[Провадийска река]] в източната част на Дунавската равнина]]
[[Картинка:Balkan Chumerna.jpg|мини|240п|Стара планина край град [[Елена (град)|Елена]]]]
[[Картинка:Karandila2.jpg|мини|240п|Изглед към Тунджанската равнина от планините над [[Сливен]]]]
[[Картинка:Musala.JPG|мини|240px|Изглед към Мусала - най-високият връх на Балканския полуостров]]
[[Картинка:Veleka Bulgarian River Outfall.jpg|мини|240px|Устие на река Велека]]
 
Обикновено територията на България се разделя на пет [[Физикогеографски зони и области на България|физикогеографски зони]]: [[Дунавска равнина]], [[Старопланинска зона]], [[Краищенско-Тунджанска зона]], [[Осоговско-Родопска зона]] и [[Черноморска зона]].
 
=== Дунавска равнина ===
{{Основна|Дунавска равнина}}
 
Дунавската равнина включва голяма част от [[Северна България]] - частта от [[Долнодунавска низина|Долнодунавската низина]] южно от река [[Дунав]]. Релефът е [[низина|низинен]] като постепенно преминава от запад на изток в хълмисто-платовиден. Средната надморска височина е 178&nbsp;m. Повечето речни долини имат полегати леви и стръмни десни склонове, а крайните западни реки ([[Видбол]], [[Тополовец]] и [[Чичилска река|Чичилска]]) и реките в [[Добруджа]] са с [[каньон]]овидни долини.
 
Климатът е [[умереноконтинентален климат|умереноконтентален]], с горещо лято и студена зима. Средната годишна сума на [[валеж]]ите е от 500 до 600 mm. Реките са къси, с най-голям отток през юни и най-малък през февруари. По-големите реки, освен граничната Дунав, са [[Лом]], [[Огоста]], [[Искър]], [[Осъм]], [[Вит]], [[Янтра]].
 
=== Старопланинска зона ===
{{Основна|Старопланинска зона}}
 
Старопланинската област разделя Северна и [[Южна България]]. Тя включва няколко добре разграничени области от север на юг: [[Предбалкан]], [[Стара планина]], [[Задбалкански полета]] и [[Средногорие (физикогеографска област)|Средногорие]].
 
Стара планина е [[планинска верига]] с дължина около 550 km и височина до 2376 m (връх [[Ботев (връх)|Ботев]]). Предбалканът включва северните предпланини на Стара планина, а Средногорието - поредица от ниски планини, редуващи се от запад на изток: [[Завалска планина]], [[Вискяр (планина)|Вискяр]], [[Люлин (планина)|Люлин]], [[Витоша]], [[Плана]], [[Лозенска планина]], [[Средна гора]], [[Бакаджиците]], [[Хисарски възвишения]]. Между Стара планина и Средногорието се намират няколко котловини, също подредени в редица от запад на изток: [[Бурелска котловина|Бурелска]], [[Софийска котловина|Софийска]], [[Саранска котловина|Саранска]], [[Камарска котловина|Камарска]], [[Златишко-Пирдопска котловина|Златишко-Пирдопска]], [[Карловска котловина|Карловска]], [[Казанлъшка котловина|Казанлъшка]], [[Сливенска котловина|Сливенска]], [[Карнобатска котловина|Карнобатска]], [[Айтоска котловина|Айтоска]].
 
Климатът е със силно [[планински климат|планинско влияние]], умереноконтинентален на север, [[умерен преходноконтинентален климат|умерен преходноконтинентален]] на юг. От Старопланинската зона извират повечето реки от Дунавската равнина, както и част от реките в Южна България, по-големите от които са [[Тунджа]], [[Тополница]], [[Стряма]].
 
=== Краищенско-Тунджанска зона ===
{{Основна|Краищенско-Тунджанска зона}}
 
В западната част на тази зона се намира [[Краище]] - поредица от ниски планини ([[Руй (планина)|Руй]], [[Верила]], [[Земенска планина]], [[Конявска планина]], [[Милевска планина]], [[Голо бърдо (планина)|Голо бърдо]] и други) и котловини ([[Трънска котловина|Трънска]], [[Брезнишка котловина|Брезнишка]], [[Радомирска котловина|Радомирска]], [[Пернишка котловина|Пернишка]], [[Кюстендилска котловина|Кюстендилска]], [[Самоковска котловина|Самоковска]] и други). На изток от тях е [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]], включваща [[Пазарджишко-Пловдивско поле|Пазарджишко-Пловдивското]] и [[Старозагорско поле|Старозагорското поле]]. Източно от нея е басейнът на река [[Тунджа]], който има хълмисто-равнинен релеф.
 
Климатът е умерен преходноконтинентален, с планинско влияние на запад и със слабо [[средиземноморски климат|средиземноморско влияние]] в равнините, най-отчетливо в югоизточната част. През Краището преминава река Струма, а равнинните области се отводняват от реките [[Марица]] и Тунджа и техните притоци.
 
=== Осоговско-Родопска зона ===
{{Основна|Осоговско-Родопска зона}}
 
По-голямата част от Осоговско-Родопската зона е заета от сравнително високи планини - [[Родопи]]те, [[Рила]] и [[Пирин]]. Тук се намира и най-високият връх на територията на България и на целия [[Балкански полуостров]] - [[Мусала]] (2925&nbsp;m) в Рила планина. По западната граница са разположени и няколко по-ниски планински вериги - [[Осоговска планина]], [[Беласица]]. Между планините са разположени няколко речни долини, най-големи от които са тези на Струма и [[Места]].
 
Климатът е умерен преходноконтинентален, със силно планинско влияние. В отворените на юг долини на Струма и Места е чувствително средиземноморското влияние.
 
=== Черноморие ===
{{Основна|Българско Черноморие}}
 
Българското Черноморие включва низините в източната част на страната, в непосредствена близост до [[Черно море]]. Те са по-широки в района на [[Варна]] и [[Бургас]] и се стесняват на юг и в средната част, където [[Странджа]] и Стара планина се доближават до морския бряг. Климатът по Черноморието е повлиян от близостта на морето. Реките, протичащи през тази физикогеографска зона, са сравнително къси и се вливат в Черно море. По-важните са [[Камчия]], [[Велека]], [[Ропотамо]]. Там са разположени и най-големите естествени езера в страната - [[Бургаско езеро|Бургаско]], [[Варненско езеро|Варненско]], [[Белославско езеро|Белославско]].
 
== История ==
{{обработка|форматиране. Това тук не е въобще енциклопедично издържан текст, а изброяване на събития--[[Потребител:Vammpi|Vammpi]] 13:15, 8 май 2009 (UTC)}}
 
 
{{основна|История на България}}
 
===Велика България===
{{основна|Велика България}}
Велика България (''Η παλαια μεγαλη Βουλγαρια''), е основана от [[Хан (титла)|Хан]] [[Кубрат]] на територията, простираща се между [[Кавказ]], [[Волга]] и [[Карпати|Карпатите]], като военно-племенен съюз на [[прабългари]]те и сродните им племена след разпадането на съществуващата дотогава [[Авари|аваро]]-българска федерация през [[632]] г. Въпреки многобройните атаки на хазарите, кан [[Аспарух]] успява да ги победи в началото на [[670]] г. По-късно през [[680]] г. той завлядява [[Мизия]] и [[Добруджа]] и полага началото на [[Първа българска държава|Първата българска държава]].
 
===Първа българска държава===
{{основна|Първа българска държава}}
 
[[Картинка:Bulgar warior.jpg|мини|200п|Победоносен български воин, фрагмент от [[Златно съкровище от Наг Сент Миклош|Наг Сент Миклошкото съкровище]]]]
 
В хода на войната с хазарите хан [[Аспарух]], третият син на [[Кубрат]], се оттегля на запад към [[Дунав]]а и се заселва в областта [[Онгъл]].
 
През лятото на [[680]] г. византийският император [[Константин IV Погонат]] предприема поход срещу [[прабългари]]те. Поражението на византийците и заселването на прабългарите на Балканския полуостров става през [[680]] г., а войната в [[Тракия]] завършва със сключването на мирен договор през лятото на [[681]] г. Това дава основание на някои историци да смятат 681 г. за начало на Първата българска държава.
 
 
[[Картинка:Old Basilica in Pliska.jpg|ляво|мини|200px|[[Плиска]] - столица на Първата българска държава]]
Аспарух определя [[Плиска]] за столица. Първото териториално разширение на новата държава - областта Загоре става по време на управлението на синът на xан Аспарух - xан Тервел през 705 г. в знак на признателност на Юстиниан II Ринотмет за оказаното съдействие при разбиването на арабите край Константинопол. С помощта на българския хан, той след преврат, се възкачва на престола във Византия. По времето на хан [[Крум]] ([[803]]-[[811]]) и през първата половина на 9 век [[Франкска империя|франките]] от северозапад и хан [[Крум]] от изток ликвидират [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]]. България се превръща в една от трите най-силни държави на [[Европа|континента]] и се разширява до Средния [[Дунав]] или до р. [[Тиса]], а на изток до р. [[Днепър]] (днешна [[Украйна]]).През периода [[632]]-[[1018]] г. в България се развива велика култура, въвежда се [[глаголица|азбука]], създава се и първият [[университет]], основан от св. [[Климент Охридски]] в [[Охрид]]. Важен елемент от формирането на новата българска народност е общият език, който се развил на основата на славянския.<ref>Л. Иванов. [http://www.geocities.com/livingstonisland/index.html История на България в седем страници]. София, 2007.</ref> Княз [[Борис I]] [[Българска православна църква|покръства]] българите през [[864]] г. При цар [[Симеон I]] ([[893]]-[[927]]), който създава [[Български|Българската патриаршия]], България се превръща в една от най-могъщите държави в [[Европа]], разпростирайки се почти на целия [[Балкански полуостров]], а на [[север]] до р. [[Тиса]]. Столицата е преместена от [[Плиска]] в [[Велики Преслав|Преслав]]. При цар [[Петър I]] и цар [[Борис II]] България упада заради вътрешни размирици. През [[971]] г. [[Византия]] завзема Източна България, а [[столица]]та се мести последователно в [[Средец]], [[Скопие]], [[Преспа]], [[Битоля]] и [[Охрид]]. След дълга борба между българските и ромейските владетели през [[1018]] г. държавата е завладяна от византийците след погрома над войските на [[Самуил]] през 1014 и гибелта на [[Иван-Владислав]] през [[1018]] г.
 
===Византийско владичество===
{{основна|Византийско владичество}}
Първите опити за освобождаване на България от византийско господство са дело на [[Петър II Делян]] ([[1040]]-[[1041]]). Следващият опит е на [[Петър III]].
 
===Втора българска държава===
{{основна|Втора българска държава}}
[[Image:Veliko Turnovo Krepost.jpg|дясно|thumb|200px|Крепостта [[Царевец]], [[Велико Търново]] - престолнина на Втората българска държава]]
Втората българска държава ([[1186]]-[[1393]]), създадена от братята [[Иван Асен I|Асен]] и [[Петър IV|Петър]] след периода на византийското владичество (1018-1186) е със [[столица]] [[Велико Търново|Търново]]. През [[12 век]] се укрепва държавата с военните успехи на цар [[Калоян]] над кръстоносците и пленяването на императора на Латинската империя [[Балдуин IX Фландърски|Балдуин]]. [[1218]]-[[1241|41]] започва териториално разширение, стопанско и културно развитие при [[Иван Асен II]], както и възобновяване на българската патриаршия. [[1241]]-[[1280|80]] нашествия на татарите, упадък при цар [[Константин Асен|Константин Тих Асен]], въстание на [[Ивайло (цар)|Ивайло]]. [[1299]] - на престола се възкачва татаринът [[Чака]]. [[14 век]] - след период на укрепване при цар [[Теодор Светослав]] се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт: отделяне на [[Добротица|Добруджанското деспотство]]. [[1371]] Разделяне на България между наследниците на [[Иван Александър]] - [[Велико Търново|Търновско царство]] на [[Иван Шишман]] и [[Видин|Видинско царство]] на [[Иван Срацимир]]. България пада под [[Османска империя|османска]] власт през [[1396]] г. след [[битка при Никопол|поражението на кръстоносците]] при [[Никопол]]. [[Владислав III|Владислав III Варненчик]] през [[1444]] г. опитва неуспешно да освободи [[Балкани]]те от [[турци]]те, като достига до [[Варна]], където [[битка при Варна|е разбит]] от султан [[Мурад II]].
 
===Турско робство===
{{основна|Османско владичество}}
<!--[[Image:Vasil Levski.jpg|right|thumb|100px|[[Васил Левски]] - национален герой]]-->
[[15 век]] [[Константин II Асен]], въстание на [[Фружин]], походи на [[Владислав III|Владислав III Варненчик]] и [[Янош Хуняди]]. [[16 век|16]]-[[17 век|17]] в. Народни въстания срещу поробителите - [[Търновско въстание|Търновско]], [[Чипровско въстание|Чипровско]] и [[Карпошово въстание]]. [[18 век]] начало на българското Възраждане - [[Паисий Хилендарски]], [[Софроний Врачански]]. Въстания в Западна България по време на войните на [[Османска империя|Османската империя]] с [[Русия]] и [[Австрия]] ([[1768]]-[[1774|74]]) и [[Руско-турска война|Руско-турската война]] от [[1768]]-[[1774|74]]. [[19 век]] развитие на просветната култура. По време на [[Кримска война|Кримската война]] са създадени Тайното общество и [[Добродетелната дружина]]. [[3 април]] [[1860]] - [[Иларион Макариополски]] обявява отделянето на българската църква от вселенската патриаршия. [[27 февруари]] [[1870]] ферман за учередяването на [[българска екзархия]]. [[1872]] [[Антим I|Антим I]] е избран за екзарх. [[1860]]-[[1878|78]] организирано национално освободително движение - [[Георги Сава Раковски|Г. С. Раковски]] основова [[Таен централен български комитет]]; [[Любен Каравелов]], [[Христо Ботев]] и [[Васил Левски]] учередяват [[Български революционен централен комитет]]. Избухват [[Старозагорско въстание|Старозагорското]] ([[1875]]) и [[Априлско въстание|Априлското]] ([[1876]]) въстания организирано и водено от [[Георги Бенковски]], [[Панайот Волов]], [[Тодор Каблешков]], [[Захари Стоянов]], [[Никола Обретенов|Обретенови]] и др. [[12 април]] [[1877]]-[[19 януари]] [[1878]] [[Руско-турска освободителна война]]. [[3 март]] [[1878]] - със [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] е възстановена българската [[държава]].
 
===Трета българска държава===
{{основна|Трета българска държава}}
====Княжество България====
{{основна|Княжество България}}
[[1 юли]] [[1878]] е подписан [[Берлински договор|Берлинския договор]] който разпокъсва България на 5 части: „самостоятелно и трибутарно“ [[Княжество България]], (включващо земите между р. [[Дунав]] и [[Стара планина]] и [[Софийско поле|Софийския санджак]]) със столица [[София]] и „под суверенитета на Н. В. Султана“, [[Източна Румелия]] ([[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]]) автономна в административно отношение област в [[Османската империя]] със столица [[Пловдив]]; [[Македония (област)|Македония]] и [[Тракия|Южна Тракия]] остават за [[Османска империя|Османската Империя]], Северна [[Добруджа]] е дадена на [[Румъния]], а [[Поморавие]]то — на [[Сърбия]]. Избухва [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]]. [[1879]] [[Алеко Богориди]] е назначен за [[генерал-губернатор]] на [[Източна Румелия]]. Учредително събрание и приемане на [[Конституция|Търновската Конституция]]. Избран е [[Александър I Батенберг]] за български княз. [[6 септември]] [[1885]] г. е обявено Съединението на [[Княжество България]] с [[Източна Румелия]]. [[Сръбско-българска война]]. [[1887]] е избран [[Фердинанд I|Фердинанд Сакскобургготски]] за княз. Управление на [[Стефан Стамболов]]. [[1893]] създаване на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация]] (ВМОРО) от [[Гоце Делчев]]. [[1903]] избухва [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]].
 
==== Царство България ====
{{основна|Царство България}}
[[Image:Bulgaria1915physical.jpg|250px|left|thumb|[[Царство България]]; 1915]]
На 22 септември 1908 е обявена [[независимост]]та на България. През 1912 и 1913 г. играе важна роля в [[Балкански войни|Балканските войни]], завършили с [[Междусъюзническа война|първата национална катастрофа]]. 1915-1918 [[Първа световна война]]. Участие на България към [[Централни сили|Централните сили]]. [[Солунско примирие|Втора национална катастрофа]]. Фердинанд абдикира в полза на сина си [[Борис III]]. През 1923 е свалено правителството на [[Александър Стамболийски]], следвана от диктатурата на правителството на [[Александър Цанков|А. Цанков]], [[Септемврийско въстание]]. 1926-31 България се управлява от [[Андрей Ляпчев|А. Ляпчев]]. На 19 май 1934 е организиран военен преврат от [[Звено|„Звено“]] и [[Военен съюз|Военния Съюз]] с министър-председател [[Кимон Георгиев]]. 1940 по [[Крайовска спогодба|Крайовската спогодба]] [[Южна Добруджа]] е възвърната на България. През [[Втора световна война|Втората световна война]] (1941-1943) България е на страната на [[Тристранния пакт]]. [[Евреи|Евреите]] от територията на царството (ок. 50000 души) са спасени от депортиране в концлагерите в Източна Европа, но 11363 евреи от новоприсъединените земи са изпратени и убити в [[Треблинка]]. Формиран е националния комитет на [[Отечествен фронт|Отечествения Фронт]]. 28 август 1943 умира цар [[Борис III]]; управление на [[Симеон Сакскобургготски|Симеон II]] с регенти [[Кирил Преславски|княз Кирил]], [[Богдан Филов]] и [[Никола Михов|ген. Н. Михов]]; Въздушни бомбардировки над [[София]].
[[1944]] правителство на [[Иван Багрянов]] (1 юни-1 септември), [[Константин Муравиев]] (2-8 септември). На 5 септември [[СССР]] обявява война на България; Правителство на Отечествения фронт, министър-председател [[Кимон Георгиев]]. 1944-45 участие на България в заключителния етап от Втората световна война.
 
====Народна република България====
[[Image:Bundesarchiv Bild 183-K0615-0001-141, Berlin, VIII. SED-Parteitag.jpg|right|thumb|250px|Ръководителят на НРБ [[Тодор Живков]] и лидера на Монголската народна република [[Юмжагийн Цеденбал]] (ляво), 1971]]
{{основна|Народна република България}}
След [[Втора световна война|Втората световна война]] България попада в [[Съветски съюз|съветската]] сфера на влияние и през [[1946]] г. става [[Народна република България|народна република]] с еднопартийно управление на [[Българска Комунистическа Партия|БКП]]. Възприет е съветският модел на [[планова икономика]] с [[национализация]] на предприятията и [[колективизация]] на селското стопанство. Като част от [[Съвет за икономическа взаимопомощ|Съвета за икономическа взаимопомощ]] и [[Варшавския договор]], НРБ е силно обвързана в политическо, икономическо и военно отношение с [[СССР]] и неговите съюзници. Начело на БКП и на държавата застават: [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] ([[1946]]-[[1949|49]]), [[Васил Коларов]] ([[1949]]-[[1950|50]]), [[Вълко Червенков]] ([[1950]]-[[1956|56]]), [[Антон Югов]] ([[1956]]-[[1962|62]]) (като министър-председател), [[Тодор Живков]] ([[1956]]-[[1989|89]]) (като генерален секретар на БКП, министър-председател и (след [[1971]] г.) като Председател на Държавния съвет (държавен глава). През [[1971]] е приета нова [[Конституция на Народна република България (1971)|Конституция на Народна република България]].
 
====Република България====
 
През 1989 г. с приемането на оставката на Тодор Живков и избирането на Петър Младенов за генерален секретар на БКП и Председател на Държавния съвет, се поставя началото на прехода на България от социализъм към пазарна икономика.
 
България е член на [[ООН]] от [[14 декември]] [[1955]], [[НАТО]] от [[2 април]] [[2004]] година и член на [[ЕС]] от [[1 януари]] [[2007]].
 
== Население ==
{{Основна|Население на България}}
[[Картинка:Bulgaria-demography.png|мини|240п|Изменение на населението на България за периода 1961-2003 година по данни на [[FAO]]]]
[[Картинка:Thrace Shop Macedonia.JPG|мини|240п|Тракийско, шопско и македонско момиче, картина на Иван Мърквичка]]
[[Картинка:Brigada1950.jpg|мини|240п|Български мюсюлмани от с. [[Селча]], [[1950]] г.]]
 
По времето на социализма в Народна република България населението нараства до близо 9 милиона души. Девет-милионният българин се очаквало да се роди към 90-те години, но след свалянето на Тодор Живков и режима от власт това така и не се случва. След 1989 ръста на населението започва да намалява и
по оценки на [[Национален статистически институт|Националния статистически институт]] [[население на България|населението на България]] през 2007 година е 7&nbsp;640&nbsp;238 души.<ref "нси население">{{cite web | year = 2008| url = http://www.nsi.bg/Population/Population07.htm| title = Население и демографски процеси през 2007 година| publisher = НСИ| accessdate = 12 септември 2008}}</ref>
 
Според преброяването от 2001 година, 83,9% от населението на страната са [[българи]], като другите два най-многобройни етноси са [[турци]]те (9,4%) и [[цигани]]те (4,7%). Останалите 2% включват [[арменци]], [[руснаци]], [[румънци]], [[украинци]], [[гърци]], [[каракачани]], [[евреи]] и други. 84,5% от населението говори [[български език]] като майчин (роден език), който е и [[официален език|официален]] за държавата. Освен български, [[турски език]] се говори от 9,6% от населението, а с [[цигански език]] си служат 4,1%.
 
Около 71% от жителите на страната живеят в градовете. Деветте града с население над 100 хиляди жители са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Сливен, Добрич.<ref>Данните са на ГРАО за населението по настоящ адрес към 14 март 2008 година.</ref>
 
=== Език ===
{{основна|Български език}}
 
Българският език е най-ранният писмено документиран [[славянски език]]. Историческото му развитие се характеризира с четири главни периода — дописмен (до 9 век), [[старобългарски език|старобългарски]] (9—11 век), среднобългарски (11—14 век) и новобългарски (от 15 век насам).
 
В България се заражда [[кирилица]]та – азбука, създадена най-вероятно от Св. [[Климент Охридски]] и наречена на неговия учител и създател на [[глаголица]]та Св. [[Кирил Философ]]. Нейни осъвременени варианти се използват в българския, [[руски език|руския]], книжовния [[македонски език]], [[сръбски език|сръбския]], [[украински език|украинския]], [[беларуски език|беларуския език]], [[русински език|русинския]], както и в други държави от бившия [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], [[Азия]] и [[Източна Европа]]. В България при навлизането на [[християнство]]то е имало много даровити книжовници като [[Йоан Екзарх]] и [[Черноризец Храбър]]. Благодарение на делото на братята Кирил и Методий, техните ученици и редица други книжовници [[старобългарски език|старобългарският език]] днес стои наравно с [[латински език|латинския]] и [[старогръцки език|старогръцкия език]] като един от световните класически езици.
 
В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в [[Морфология (езикознание)|морфология]]та и [[синтаксис]]а, характеризиращи се с почти пълно отпадане на [[падеж (граматика)|падежните]] форми, възникване и употреба на [[Определителен член в българския език|определителен член]], запазване на славянските прости [[глагол]]ни времена ([[минало свършено време]] и [[минало несвършено време]]) и развитие на нови, възникване на дублирано пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на четвърто ([[преизказно наклонение|преизказно]]) наклонение (несвидетелски форми) при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.
 
Съвременният български език се причислява към групата на [[южнославянски езици|южнославянските езици]], и е един от 23-те официални езика в [[Европейския съюз]].
 
=== Религия ===
{{основна|Българска православна църква|Ислям в България|Юдаизъм в България}}
 
Член 13 от българската конституция от 1991 година гарантира религиознната свобода, но посочва и източното православие, изповядвано от българската православна църква (призната за автокефална през 927 година), като традиционно. Конституцията също задължава българската държава и институции да спазват принципите на религиозна неутралност.
 
Мнозинството от жители на България са християни. По-голямата част от тях (82,6%) са [[Православие|източноправославни]], други 1,7% са [[Католицизъм|католици]], а 1,6% са [[Протестантство|протестанти]]. 12,2% изповядват [[ислям]]а (предимно етническите турци и българомохамеданите), а 0,8% — [[юдаизъм]].
 
Същевременно едва 13.6% от българите посещават религиозни служби поне веднъж месечно, 67.3% декларират, че вярват в Бог, а 24.1% - в задгробния живот.<ref>Българска социологическа асоциация, цитирана в „Особености на българските национални ценности“, статия във вестник Дневник от брой 7, 20 февруари 2009 г.[http://www.capital.bg/show.php?storyid=678639]</ref>
 
=== Образование ===
{{основна|Образование в България}}
[[Картинка:Uniruse.jpg|мини|300п|[[Русенски университет]] "Ангел Кънчев"]]
 
* [[Министерство на културата]]
* [[Министерство на образованието и науката]]
* [[Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство]]
* [[Великотърновски университет|Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“]]
* [[Военна академия Георги Раковски|Военна академия „Георги Раковски“]]
* [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“]]
* [[Национална музикална академия|Национална музикална академия „Панчо Владигеров“]]
* [[Национална художествена академия]]
* [[Пловдивски университет|Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“]]
* [[Университет по хранителни технологии - Пловдив ]]
* [[Университет за национално и световно стопанство|Университет за национално и световно стопанство]]
* [[Софийски университет|Софийски университет „Св. Климент Охридски“]]
* [[Шуменски университет|Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“]]
* [[Югозападен университет|Югозападен университет „Неофит Рилски“]]
* [[Българска академия на науките]]
* [[Музеи в България]]
 
=== Наука и технологии ===
{{основна|Наука и технологии в България}}
 
== Държавно устройство ==
{{основна|Държавно устройство на България}}
 
=== Централни институции ===
[[Картинка:Bulgarian-parliament-imagesfrombulgaria.JPG|мини|240п|Сградата на Народното събрание в София]]
 
Съгласно [[Конституция на България|Конституцията]] от 1991 година България е [[парламентарна република]]. Националните символи на българската държава са [[Национално знаме на България|знаме]]то, [[Химн на България|химн]]ът, [[Герб на България|герб]]ът и [[Гвардия]]та на Републиката.
 
Българският парламент - [[Народно събрание|Народното събрание]], се състои от 240 [[депутат]]и, избирани за срок от 4 години. Парламентът отговаря за приемането на [[закон|закони]], одобряването на бюджета, насрочването на президентски избори, избора и отзоваването на [[министър-председател на България|министър-председателя]] и други министри, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения.
 
[[Президент на България|Президентът на Републиката]] се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той е [[държавен глава]], [[върховен главнокомандващ]] на [[Въоръжени сили на България|въоръжените сили]] и председател на [[Консултативен съвет за национална сигурност|Консултативния съвет за национална сигурност]]. Макар да не притежава [[законодателна власт]] или [[законодателна инициатива|инициатива]], президентът може да върне законопроект за преразглеждане, въпреки че парламентът може да отхвърли ветото с обикновено мнозинство при гласуване. Президентът има [[Вицепрезидент на България|вицепрезидент]] избран заедно с него на изборите.
 
=== Административно деление===
{{основна|Административно деление на България}}
 
[[Image:Bulgaria admin 1998.png|right|thumb|220px|right|Карта на областите в България]]
 
От [[1999]]- та насам Република България административно е разделена на 28 области: [[Област Благоевград|Благоевград]], [[Област Бургас|Бургас]], [[Област Варна|Варна]], [[Област Велико Търново|Велико Търново]], [[Област Видин|Видин]], [[Област Враца|Враца]], [[Област Габрово|Габрово]], [[Област Добрич|Добрич]], [[Област Кърджали|Кърджали]], [[Област Кюстендил|Кюстендил]], [[Област Ловеч|Ловеч]], [[Област Монтана|Монтана]], [[Област Пазарджик|Пазарджик]], [[Област Перник|Перник]], [[Област Плевен|Плевен]], [[Област Пловдив|Пловдив]], [[Област Разград|Разград]], [[Област Русе|Русе]], [[Област Силистра|Силистра]], [[Област Сливен|Сливен]], [[Област Смолян|Смолян]], [[Столична община|Област София-град]], [[Област София]], [[Област Стара Загора|Стара Загора]], [[Област Търговище|Търговище]], [[Област Хасково|Хасково]], [[Област Шумен|Шумен]], [[Област Ямбол|Ямбол]]. Всички те са наименувани на областния си център, като самата столица образува отделна област. Преди това, от [[1987]] г. до [[1999]] г. страната е била разделена на 9 области.
 
=== Въоръжени сили ===
{{основна|Българска армия}}
 
Българската армия се състои от:
* ''Генерален щаб'' с началник ген. [[Златан Стойков]]
* ''Сухопътни войски'' с началник ген. [[Иван Добрев]]
* ''Военновъздушни сили'' с началник ген. [[Симеон Симеонов]]
* ''Военноморски сили'' с началник вицеадмирал [[Минко Кавалджиев]]
* ''Национална гвардейска част'' с командир полк. [[Крум Александров]]
 
[[Картинка:Bodri2005.jpg|мини|250п|Корветата "Бодри" на Българските военноморски сили]]
 
Общата численост на въоръжените сили е около 39 000 души. България е член на [[НАТО]], и участва в мироопазващата мисия в [[Афганистан]] с контингент от 610 души. Българския контингент в [[Ирак]] бива изтеглен през декември 2008. Българската армия разполага с около 600 танка, от които 160 са в експлоатация, близо 1000 бронирани машини (около 350 в експлоатация), 192 единици тежка артилерия, над 300 единици минометна артилерия, 20-30 изтребителя, 18 бойни вертолета, 11 бойни съда (4 фрегати, 3 корвети, 3 ракетни катера и една подводница), както и различни видове транспортна техника. Противовъздушната отбрана разполага с общо 208 зенитно-ракетни комплекса и около 500 зенитно-артилерийски установки. Оборудването е предимно от съветски произход. Наблюдава се приток на ново оборудване — джипове [[Хъмви]], военно-транспортни самолети [[C-27J Спартан]], снайперски пушки [[Barrett M82]] и други. Бюджетът за 2009 възлиза на около $1,3 млрд. България има добре развита отбранителна промишленост, и произвежда радиоелектронно оборудване, части за изтребители, авионика, ракети, автоматични оръжия, артилерия, гранатомети, боеприпаси, униформи и безпилотни самолети.
 
== Икономика ==
{{Основна|Икономика на България}}
[[Картинка:Musagenitsa.JPG|мини|225п|[[Метростанция Мусагеница]]]]
[[Image:Chiren.JPG|right|thumb|225п|Работници на газохранилището край с. [[Чирен]]]]
 
България е развита аграрно-промишлена страна с отворена [[пазарна икономика]]. Най-голям дял в икономиката имат [[земеделие]]то, добивът, енергопроизводството, нефтопреработването, химическата, машиностроителната и хранително-вкусовата промишлености. След 9 септември 1944 бива установена [[планова икономика]]. Следва [[национализация]] на всички производствени предприятия и [[колективизация]] на земеделието. По времето на [[Вълко Червенков]] (1950—1956) България претърпява значителна индустриализация със среден ръст на икономиката от 22,8%.<ref>[http://www.duma.bg/2006/1206/161206/obshtestvo/ob-5.html Интервю с бившия журналист и партизанин Добри Желев], в. Дума</ref> Индустриализацията продължава до средата на 80-те години, макар и с далеч по-малки темпове.
 
През 80-те години неспособността на икономиката да привлича и използва финансов [[капитал]], необходим за модернизация, както и нежеланието на управляващата комунистическа партия да ликвидира или реформира редица губещи производства води до натрупване на огромен за размерите на страната външен дълг. Поддържането на изкуствено занижени цени води до редица негативни ефекти, сред които режим на електрическия ток и недостиг на стоки за крайно потребление. Към края на десетилетието България изпада в ситуация, при която е невъзможно спазването на финансовите задължения към кредиторите по погасяване на този дълг. Веднага след промените в Източна Европа, България, поради слабата си конкурентоспособност, губи „гарантираните“ пазари на страните от [[СИВ]] и в частност Съветския съюз, от които българската икономика е силно зависима. Новите пазарни цени на вносните суровини, комбинирани с десетилетията липса на стремеж към енергийна ефективност и ефективност на труда водят до срив в производството и икономиката като цяло.
 
[[Image:Kozloduy Nuclear Power Plant - Control Room of Unit 5.jpg|ляво|thumb|225п|Контролната зала на 5 блок на [[АЕЦ Козлодуй]]]]
 
За разлика от други източноевропейски страни, голяма част от контрола върху производствените мощности в България остава държавен до втората половина на 90-те години. Малкото [[приватизация]], извършена през този период е в голямата си част е направена по непозволяващи контрол и потдатливи на корупция правила, което води до появата на т.нар. „[[сива икономика]]“ и „икономика в сянка“. Първите признаци на съживяване се появяват през 1994 г., когато [[БВП]] на страната нараства и [[инфлация]]та спада, но кулминацията на краха достига в края на 1996 и началото на 1997 г. по време на социалистическото правителство на [[Жан Виденов]], когато се губи голяма част и от вътрешния пазар, поради [[хиперинфлация|хиперинфлацията]] и резкия спад на покупателната способност на населението. В допълнение санкциите на [[ООН]] спрямо [[Югославия]] нанасят тежък удар на българската икономика. Наложеното ембарго над [[Белград]] дава почва за приходи на престъпни организации чрез контрабанда на различни видове суровини и стоки. От 1997 г. България върви по пътя към икономическо възстановяване: БВП нараства с около 4-5% годишно, постига се [[макроикономика|макроикономическа]] стабилност. Посоката, поета от правителството към членство в [[Европейски съюз|Европейския съюз]] води до повишаване на доверието от страна на [[инвеститор]]ите в българската икономика. Тези реформи обаче са проведени за сметка на средния бизнес, който и до днес остава по-слабо развит и са една от причините за значителната разлика между най-бедните и най-богатите слоеве от населението.
 
[[Картинка:NGruev.kaolin.mine.bulgaria.jpg|мини|320п|Открита мина за [[каолин]]ит]]
 
Правителството, избрано през 2001 г., обещава да преследва основните икономически цели, поставени през 1997 от предшественика му, т.е. поддържането на режима на [[валутен борд|валутния борд]], прилагането на разумни финансови закони, ускоряването на приватизационния процес и предприемането на структурни реформи. През 2004 г. България приключва преговорите с Европейския съюз и се присъедини на 1 януари 2007 г. Въпреки предвижданията за възход в българската икономика и намаляващия през последните години процент [[безработица]], правителството все още е изправено пред проблемите, свързани с ниския жизнен стандарт в държавата.
 
Редица авторитетни международни институции определят неефективната работа на [[съдебна система|съдебната система]] като фактор, оказващ негативен ефект на скоростта на развитие на българската икономика.
 
От 1 януари 2007 година в България е въведен 10% корпоративен данък, който е сред най-ниските в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. От 1 януари 2008 година в България е въведен 10% [[плосък данък]] върху доходите на физическите лица. Средната работна заплата през 2009 е около 600 лева,<ref>[http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/News/Bulgaria/Postings/2102-6.htm През 2009 година се очаква средната работна заплата в България да е с 14,2 на сто по-висока от 2008-ма], [[БНР]], 21 февруари 2009</ref> почти двойно нарастване в сравнение с 2006, когато е била 354 лева.<ref>[http://analysis.expert.bg/analysis_264/ 354 лева средна работна заплата през третото тримесечие], expert.bg, 7 ноември 2006</ref>
 
През 2007 България е на шесто място в света по индустриален растеж - 14% на година (увеличаване на добив, строителство и промишлено производство всяка година).<ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2089rank.html ЦРУ]</ref>
 
=== Добив ===
[[Картинка:Elatsite mine Bulgaria.jpg|мини|225п|Медодобивният рудник [[Елаците]] близо до [[Мирково]].]]
 
България е на 9-то място в света по добив на [[бисмут]], на 26-то място по добив [[цинк]]<ref>[http://minerals.usgs.gov/minerals/pubs/commodity/zinc/myb1-2006-zinc.pdf Статистика за добив на минерали], 2006</ref>, на 19-то място по добив на [[мед (елемент)|мед]]<ref>[http://www.bgs.ac.uk/mineralsuk/commodity/world/home.html Статистика за добив на мед, 2006]</ref> и на 19-то място по добив на [[въглища]] (на шесто в ЕС след Германия, Полша, Чехия, Гърция и Румъния).<ref>[http://www.bp.com/liveassets/bp_internet/globalbp/globalbp_uk_english/reports_and_publications/statistical_energy_review_2007/STAGING/local_assets/downloads/spreadsheets/statistical_review_full_report_workbook_2007.xls Списък] на Бритиш Петролиъм</ref> Рудник [[Елаците]] е най-големият на Балканите и един от най-големите в [[Източна Европа]]. В компанията собственик Елаците-Мед АД работят над 1800 служители. Рудникът произвежда около 42 000 тона мед, 1,6 тона [[злато]] и 5,5 тона [[сребро]] годишно. Планира се да започне производството и на [[молибден]]ов концентрат.
 
Кумерио Мед АД е медодобивният [[завод]] на белгийската компания [[Кумерио]] в [[Пирдоп]], произвеждащ [[мед (елемент)|мед]] (черна и рафинирана) и [[сярна киселина]]. Заводът е разположен между градовете Пирдоп и [[Златица]], на около 80 км източно от [[София]]. През 2005 заводът произвежда 240&nbsp;000&nbsp;т [[анодна мед]] и 60&nbsp;000&nbsp;т [[катодна мед]], като приблизително половината от анодната мед е доставяна за преработване в завода на Кумерио в [[Олен]], [[Белгия]].<ref>{{цитат уеб | автор=Кумерио | автор_уеб_адрес=Кумерио | година = 2006 | уеб_адрес=http://www.cumerio.com/en/mediaInvestors/presentations/2006/20060221annualresults2005.pdf | заглавие=Годишен отчет за 2005 г. | формат=PDF | достъп_дата=2006-06-26 | език=английски}}</ref>
 
=== Енергетика ===
[[Картинка:Bobov Dol Power Plant.jpg|мини|ляво|200п|[[ТЕЦ Бобов дол]]]]
България е най-големият производител и износител на електроенергия за Балканския полуостров. За сравнение [[Румъния]], която е два пъти по-голяма по площ и три пъти по-голяма по население, произвежда едва с 25-30% повече електричество (58,3 млрд кВч срещу 42,3 млрд кВч за България).<ref>[http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F Световно производство на електроенергия]</ref> [[Български енергиен холдинг|Българският енергиен холдинг]] (БЕХ) включва няколко дружества — [[Мини Марица изток]], [[ТЕЦ Марица изток 2]], [[АЕЦ Козлодуй]], [[НЕК]] и [[Булгаргаз]]. БЕХ е акционерно дружество, целящо подобряване на организацията в енергийния сектор и е 100% държавно. Холдингът е един от най-големите в региона, с 8,5 млрд. лв [[консолидирани активи]], 3,6 млрд. лева консолидирани приходи и около 21 000 служители.<ref>[http://news.expert.bg/n181241/ Българският енергиен холдинг вече е факт], expert.bg, 18.09.2008 </ref> АЕЦ Козлодуй е най-мощната атомна електроцентрала на Балканите дори след затварянето на блокове 1 до 4. Край [[Белене]] се [[АЕЦ Белене|строи нова АЕЦ]], чийто първи реактор трябва да бъде пуснат през 2013 година, а вторият - година по-късно. Съществува предложение и за построяване на блокове 7 и 8 към АЕЦ Козлодуй.<ref>[http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MjMxMjsxMg== 7. и 8. блок в АЕЦ "Козлодуй" излизат в битка с АЕЦ "Белене"]</ref> Ядрената енергия задоволява над 20% от енергийните нужди на страната.
 
По-голямата част от електричеството обаче се произвежда от ТЕЦ. В комплекса [[Марица Изток]] се намират най-големите топлоелектрически централи в [[Югоизточна Европа]].<ref>[http://www.sofiaecho.com/article/maritsa-iztok-2-financing-secured/id_9739/catid_23 ]</ref> Най-голямата в комплекса — [[ТЕЦ Марица изток 2]] има инсталирана мощност от 1450 МВт, което се равнява на един голям и един малък реактор от АЕЦ Козлодуй. ТЕЦ 3 произвежда 870 МВт, а ТЕЦ 1 — 500 МВт. Други голяма ТЕЦ са [[ТЕЦ Варна]] (1260 МВт), [[ТЕЦ Бобов дол]] (630 МВт) и [[ТЕЦ Русе Изток]] (400 МВт).
 
Водноелектрическата енергия също е добре застъпена. Повечето ВЕЦ са с мощност от порядъка на 50-150 МВт. Каскадата Белмекен-Сестримо-Чаира е най-мощното хидроенергийно съоръжение, състоящо се от три обекта — [[ПАВЕЦ Чаира]] (864 МВт), [[ВЕЦ Сестримо]] (240 МВт) и [[ПАВЕЦ Белмекен]] (375 МВт).
 
=== Селско стопанство ===
[[Картинка:Dobrudja.JPG|мини|225п|[[Слънчоглед]]ова нива в [[Шабла|Шабленско]]. [[Добруджа]] е един от най-плодородните региони в България]]
България се нарежда сред най-големите световни производители на определени селскостопански продукти:<ref>[http://www.fao.org/es/ess/top/topproduction.html?lang=en&country=27&year=2005 FAO - Bulgaria country rank]</ref>
 
* [[анасон]] — 6-то място (1-во в [[Европа]])
* [[магаре]]шко месо — 7-мо място
* [[слънчоглед]]ови семки — 11-то място
* [[зърнено-житни култури]] (второстепенни — [[див ориз]] и т.н.) — 12-то място
* [[малини]] — 13-то място
* [[овче мляко]] — 13-то място
* [[бивол]]ско мляко — 14-то място
* [[аспержи]] — 15-то място
* [[тютюн]] — 15-то място (3-то в Европа)
* [[люти чушки]] — 18-то място
* [[козе мляко]] — 20-то място
* [[череши]] — 21-во място
* [[гъби]] — 21-во място
 
 
=== Туризъм ===
[[Картинка:Cape-emine-dinev.jpg|мини|200п|Нос [[Емине]]]]
[[Картинка:Ruen IMG 4742.jpg|мини|200п|Връх [[Руен]], [[Осогово]]]]
Туризмът в България е един от главните фактори за формиране на [[БВП]] на страната. Всяка година броят на посетителите у нас расте, като има прогнози броят им да стигне 20 милиона до 2010-2011 година. Повечето туристи се насочват или към зимните ни [[курорт]]и или към летните, в съответствие със сезона. {{факт|Значителен е и броят на туристите минаващи през [[София]]}}. Преспективите за развиване на туризъм у нас са големи, тъй като страната има потенциал заради природните, културни и исторически забележителности. Затова държавата залага на подобряване на инфраструктурата. Селския, историческия, еко и културния туризъм остават все още на по-заден план. По данни на Националния статистически институт, през 2008 година България е била дестинация за почивка и екскурзия на 4 765 700 души.<ref>[http://www.nsi.bg/SocialActivities/Tourism.htm Официални данни на НСИ за 2008]</ref> Те са разпределени по националност както следва (дадени са всички бройки над 100 000 души):
 
* '''[[Румънци]]''' — 933 936;
* '''[[Гърци]]''' — 762 222;
* '''[[Германци]]''' — 523 580;
* '''[[Британци]]''' — 328 696;
* '''[[Руснаци]]''' — 242 478;
* '''[[Сърби]]''' — 155 646;
* '''[[Чехи]]''' — 137 931;
* '''[[Поляци]]''' — 136 784;
* '''[[Словаци]]''' — 118 846;
* '''[[Датчани]]''' — 110 140;
* '''[[Македонци]]''' — 104 114;
* '''[[Шведи]]''' — 103 560;
* '''[[Французи]]''' — 102 717
 
== Култура и общество ==
{{редактирам}}
[[Image:Madara-rider-Svik.jpg|right|thumb|Барелефът на [[Мадарски конник|Мадарския конник]], национален символ]]
[[Image:Forty Martyrs Church Svik.jpg|right|thumb|Храм-паметник „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново]]
 
Българските земи са наследили едни от най-древните културни богатсва. Така например [[Варненски халколитен некропол|Варненското съкровище]] от V. — началото на IV хил. пр.н.е., принадлежащо на [[Култура Варна|Варненската Култура]] е най-старото обработено злато намирано не само в Европа, но и едно най-старите в света. През II. пр.н. Хр. Балканите са неселени от Траките, сред които са разпространени [[долмен]]и, [[Могила|могили]] и образа на [[Тракийски конник|тракийският конник]] (виж. [[Тракийско изкуство]])
 
Един от най-старите български културни паметници е вписаният в списъка на световното културно наследство ([[ЮНЕСКО]]), [[мадарски конник]] (8 век). Първата българска столица е построена по римски образец със здрава крепостна стена, включваща дворци, църкви и храмове, бани, и други публични постройки, в чийто стил са преплетени и елемети от [[Централна Азия]] и [[Близък Изток|Близкият Изток]]. След приемането на Християнството и възкачването на Цар „Симеон Велики“, столицата и културният център на българската държава се премества в Преслав. Последвалия период е известен още като [[Златен век (българско средновековие)|Златен век на България]], в които българската култура получава своя първи апогей. Златната Църква в Преслав, [[Голяма базилика в Плиска|Голямата базилика]] в Плиска чиято дължина заедно с перистила е почти сто метра, Църквите „Св. София“ в Охрид и [[София|Средец]], „Св. Стефан“ в Несебър или [[Преславска Керамика|преславската керамика]] са само част от тези постижения (виж. [[Плисковско-Преславска култура]]). Разлика с [[Византийско изкуство|византийското изкуство]] натъпват още през 10. век, и се проличават най-вече в декоративните елементи (декоративни ниши в църконото стоителство, рисувана керамика, стенописи и др.). Силно е и влиянието на прабългарският бит, като зоографските образи са застъпени в почти всички сфери.
 
=== Музика ===
{{основна|Българска музика}}
[[Картинка:Yoan Kukuzel.jpg|мини|ляво|125п|Йоан Кукузел]]
Едни от най-ранните примери за българска музика са творбите на [[Йоан Кукузел]] (13-14 в.). Най-известната му творба е ''Полиелей на българката''. Йоан Кукузел, също наричан Ангелогласния, също реформира византийското нотно писмо и въвежда т.нар. невми.
 
Светската музика остава неразвита през следващите няколко века, най-вече по време на турското робство. По време на турската власт в България не е известно да е имало музикални институции и музикална педагогика, затова се приема, че не е съществувало професионално музициране. В края на [[19 век]], след освобождението на България, се заражда т.нар. [[Българска класическа музика]]. [[Георги Атанасов (композитор)|Маестро Георги Атанасов]], [[Добри Христов]] и [[Емануил Манолов]] са част от първото поколение български композитори. Емануил Манолов е автор на първата българска опера — ''[[Сиромахкиня]]''. [[Панайот Пипков]] е известен със своите оперети, но най-вече с химна на светите братя Кирил и Методий, известен като [[Върви, народе възродени]].
 
България се слави и с редица талантливи певци като [[Борис Христов]], [[Гена Димитрова]] и [[Николай Гяуров]]. По времето на социализма се развива т.нар. [[естрадна музика]], чийто видни представители са [[Лили Иванова]], [[Емил Димитров]], [[Борис Гуджунов]], [[Маргрет Николова]], [[Паша Христова]], [[Богдана Карадочева]], [[Орлин Горанов]], [[Йорданка Христова]] и [[Бисер Киров]]. Много от тях се радват на световна известност през 60-те, 70-те и 80-те години, а част от тях са много популярни и днес в България.
 
През последните две десетиления в България се популяризира [[поп-фолк]]а (или чалга, от [[арабски език|арабски]] и [[турски език|турски]] ''çalgı'' — свирня, музика), музикален стил които е смесица от ориенталски ритми и балкански фолклор.
 
=== Изобразително изкуство и архитектура ===
{{основна|Българско изобразително изкуство}}
 
След падането на първото българско царство под [[Византийско владичество|византийска власт]] (1018 – 1185/86) се засилва влиянието на Византия в бългаското изкуство. То е прекратено с възстановяването на българската държава през 1185 година. Търново става столица на второто българско царство и се превръща в нов политически и културен център, не само в средновековна България, но и на целия Балкански п-в. Съвременниците описват Търново като новият [[Йерусалим]], [[Рим]] и [[Константинопол]] взети заедно<ref>Gerhard Podskalsky: ''Средновековна църковна литература в Бъргария и Сърбия 815-1459'' (от немски ''Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 815-1459''), München, Beck, 2000, S. 74, ISBN 3-406-45024-5</ref>.
 
В градежа на [[сакрална архитектура|сакралната (църковна)]] [[архитектура]] се наблюдава нов тип църкви. В сравнение с предходни епохи те са по-малки, и повечето случай еднокорабни, което е заимствано от Византия. Характерни са и техните кръстовидни [[свод]]ове и дъги [[Арка|арки]], които преминават в [[Купол|купола]]. Скоро този тип църкви се налага из цялата българска империя, като примери са църквата „Св. Никола“ в [[Мелник]], Панторкраторската църква и „Св. Йоан Алитургитос“ (Неосветени) в [[Несебър]], както и църквата „[[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|Свети Четиридесет мъченици]]“ в Търново. В сравнение с византийските еднокорабни църкви, българските са различават със своято изя̀щество и декорация (цветна и стъклена керамика в зида, декоративни ниши и арки и др.). Във външните стени са изградени арки, които чрез ритмичната смяна на червени и бели тухли или керамика създават типична декоративна илюзия.
[[Image:Boyana Church.jpg|left|thumb|Боянската църква в София]]
По-голяма самостоятелност на българското средновековно изкуство се постига в църковната [[живопис]]. Великолепен пример е Боянската цъерква построена през 1259 година, чиито „чисти стенописи“ (на итал. ''fresco buono'') са изографисани от неизвестни досега майстори. В сравнение с живописта в Западна Европа по това време - творбите на търновската живописна школа са наситени с [[ренесанс|предренесансови]] елементи.
 
 
=== Обреди и обичаи ===
Българите имат много уникални обреди и обичаи, които произлизат от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света и космоса. Те обикновено са подредени в календарна последователност. Най-известни са ''[[сурвакане|сурвакането]]'' - характерен за [[Нова година]] обичай, известен в цялата страна; ''[[хамкане|хамкането]]'' - изпълняван на [[Сирни заговезни]], когато всички в семейството се опитват да уловят само с уста сварено обелено яйце, халва или въглен, завързани на края на конец, закачен на тавана, който се върти около трапезата. ''[[Мартеница|Мартеници]]'' пък се връзват за здраве на първи март, когато започва краят на зимата.
 
''[[Лазаруване|Лазаруването]]'' е най-важната традиция в обредната система от момински пролетни обичаи. Тогава се събира цялото село и потенциалните свекърви и ергените оглеждат нагиздените моми, за да изберат своите бъдещи снахи и съпруги. [[Великден]], [[Възкресение Христово]] е най-значимият религиозен празник. Датата на Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. Червени великденски яйца се боядисват на [[Велики четвъртък]]. С първото боядисано в червено яйце бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове и козунаци. През празничните дни се играят хора, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят, като пеят обредни песни.
''[[Кукери|Кукерските обреди]]'' се осъществяват от мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. Те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа и извършват обредни действия като оран, сеитба и други за плодородие и здраве.
 
''[[Коледуване|Коледуването]]'' e най-значимият в обредно отношение зимен празник и сред най-големите годишни празници, известни по цялата българска етническа територия. [[Коледари]]те пеят за щастие в семейството и придобив в стопанството.
 
''[[Нестинарство|Нестинарството]]'' е танц на босо в жарава, но в него има религиозен смисъл. Нестинарите са пазители на скритото знание. Обичаят днес е най-автентично запазен в село [[Българи (Област Бургас)|Българи]].
 
== Спорт ==
{{мъниче}}
 
== Бележки ==
<references/>
 
== Вижте също ==
* [[Комуникация в България]]
* [[Българска армия]]
* [[Външна политика на България]]
* [[Официални празници в България]]
* [[Българско землище]]
* [[Списък на страните в ЕС по население]]
* [[Списък на градовете в България по население]]
* [[Списък на реките в България]]
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|Bulgaria}}
=== Държавни институции ===
* [http://www.government.bg/ Официален сайт на българското правителство]
* [http://www.president.bg/ Официален сайт на българския президент]
* [http://www.parliament.bg/ Официален сайт на Народното събрание]
* [http://www.constcourt.bg/ Конституционен съд]
 
=== Други ===
* {{en икона}} {{cwf|bu}}
* [http://history.rodenkrai.com История на България] - снимки, факти и легенди за българските земи
* [http://www.bulgariancastles.com Български крепости, замъци и руини] - история, снимки, планове и легенди за българските средновековни крепости
* [http://www.360.bg/ Панорамни 360 градусови снимки от България върху карта. (Geotagging)]
* [http://www.pbase.com/ngruev/bulgaria Снимки от България]
* [http://www.4coolpics.com/photo-gallery//50.html България в снимки: природа, градове и села, хората, историята, фолклора.]
* [http://www.imagesfrombulgaria.com/ Снимки от България със свободен лиценз] Криейтив Комънс Признание
* [http://www.bgimages.org/ Снимки от България]
* [http://bgvip.tv/play.php?vid=1546 Емил Димитров - Моя страна, моя България (Видео)]
* [http://bgvip.tv/play.php?vid=55122 Химн на Република България (Видео)]
* [http://raskoll.com Голяма Галерия на снимки от България]
* [http://www.parliament.bg/?page=const Конституция на Република България]
* [http://www.vacacionesbulgaria.com/ Туристическа дестинация]
* [http://retrobulgaria.com/main.html Ретро България - стари снимки и пощенскикартички от много български градове]
* [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=30 Карта на хотелите в България (open source)]
 
{{Европейски съюз}}
{{НАТО}}
{{Европа}}
{{Балкани}}
{{Области}}
{{Антарктически нации}}
{{Организация за черноморско икономическо сътрудничество}}
{{ОССЕ}}
 
[[Категория:България| ]]
 
{{Link FA|af}}
 
[[af:Bulgarye]]
[[als:Bulgarien]]
[[am:ቡልጋሪያ]]
[[an:Bulgaria]]
[[ang:Pulgaraland]]
[[ar:بلغاريا]]
[[arc:ܒܠܓܪܝܐ]]
[[arz:بولجاريا]]
[[ast:Bulgaria]]
[[az:Bolqarıstan]]
[[bar:Bulgarien]]
[[bat-smg:Bulgarėjė]]
[[be:Балгарыя]]
[[be-x-old:Баўгарыя]]
[[bn:বুলগেরিয়া]]
[[bo:པུ་ར་ག་རི་ཡ]]
[[bpy:বুলগেরিয়া]]
[[br:Bulgaria]]
[[bs:Bugarska]]
[[ca:Bulgària]]
[[ce:Болгаре]]
[[ceb:Bulgaria]]
[[co:Bulgaria]]
[[crh:Bulğaristan]]
[[cs:Bulharsko]]
[[csb:Bùlgarskô]]
[[cu:Блъгарі́ꙗ]]
[[cv:Болгари]]
[[cy:Bwlgaria]]
[[da:Bulgarien]]
[[de:Bulgarien]]
[[diq:Bulğarıstan]]
[[dsb:Bulgarska]]
[[dv:ބަލްގޭރިއާ]]
[[ee:Bulgaria]]
[[el:Βουλγαρία]]
[[eml:Bulgarî]]
[[en:Bulgaria]]
[[eo:Bulgario]]
[[es:Bulgaria]]
[[et:Bulgaaria]]
[[eu:Bulgaria]]
[[ext:Burgária]]
[[fa:بلغارستان]]
[[fi:Bulgaria]]
[[fiu-vro:Bulgaaria]]
[[fo:Bulgaria]]
[[fr:Bulgarie]]
[[frp:Bulgarie]]
[[fur:Bulgarie]]
[[fy:Bulgarije]]
[[ga:An Bhulgáir]]
[[gd:Bulgàiria]]
[[gl:Bulgaria - България]]
[[gn:Vugaria]]
[[gv:Yn Vulgeyr]]
[[hak:Pó-kâ-li-â]]
[[haw:Pulukalia]]
[[he:בולגריה]]
[[hi:बुल्गारिया]]
[[hif:Bulgaria]]
[[hr:Bugarska]]
[[hsb:Bołharska]]
[[ht:Bilgari]]
[[hu:Bulgária]]
[[hy:Բուլղարիա]]
[[ia:Bulgaria]]
[[id:Bulgaria]]
[[ie:Bulgaria]]
[[ilo:Bulgaria]]
[[io:Bulgaria]]
[[is:Búlgaría]]
[[it:Bulgaria]]
[[ja:ブルガリア]]
[[jbo:bulgar]]
[[jv:Bulgaria]]
[[ka:ბულგარეთი]]
[[kk:Бұлғарстан]]
[[kl:Bulgaria]]
[[kn:ಬಲ್ಗೇರಿಯ]]
[[ko:불가리아]]
[[ksh:Bulljaarije]]
[[ku:Bulgaristan]]
[[kv:Болгария]]
[[kw:Bulgari]]
[[ky:Болгария]]
[[la:Bulgaria]]
[[lad:Bulgaria]]
[[lb:Bulgarien]]
[[li:Bölgarieë]]
[[lij:Bulgâia]]
[[lmo:Bulgaria]]
[[ln:Bulgaria]]
[[lt:Bulgarija]]
[[lv:Bulgārija]]
[[mk:Бугарија]]
[[ml:ബള്‍ഗേറിയ]]
[[mn:Болгар]]
[[mr:बल्गेरिया]]
[[ms:Bulgaria]]
[[mt:Bulgarija]]
[[myv:Болгария Мастор]]
[[na:Borgeriya]]
[[nah:Bulgaria]]
[[nap:Bulgaria]]
[[nds:Bulgarien]]
[[nds-nl:Bulgarije]]
[[ne:बुल्गेरिया]]
[[new:बुल्गेरिया]]
[[nl:Bulgarije]]
[[nn:Bulgaria]]
[[no:Bulgaria]]
[[nov:Bulgaria]]
[[nrm:Bulgarie]]
[[oc:Bulgaria]]
[[os:Болгари]]
[[pam:Bulgaria]]
[[pdc:Bulgarien]]
[[pih:Bulgeriya]]
[[pl:Bułgaria]]
[[pms:Bulgarìa]]
[[pnt:Βουλγαρία]]
[[ps:بلغاريه/بلغارستان]]
[[pt:Bulgária]]
[[qu:Bulgarya]]
[[rm:Bulgaria]]
[[rmy:Bulgariya]]
[[ro:Bulgaria]]
[[roa-rup:Vurgaria]]
[[roa-tara:Bulgarie]]
[[ru:Болгария]]
[[sa:बुल्गारिया]]
[[sah:Болгария]]
[[sc:Bulgaria]]
[[scn:Bulgarìa]]
[[sco:Bulgarie]]
[[se:Bulgária]]
[[sh:Bugarska]]
[[simple:Bulgaria]]
[[sk:Bulharsko]]
[[sl:Bolgarija]]
[[sm:Bultalia]]
[[sq:Bullgaria]]
[[sr:Бугарска]]
[[srn:Bulgarikondre]]
[[stq:Bulgarien]]
[[sv:Bulgarien]]
[[sw:Bulgaria]]
[[szl:Bułgaryjo]]
[[ta:பல்கேரியா]]
[[te:బల్గేరియా]]
[[tet:Bulgária]]
[[tg:Булғористон]]
[[th:ประเทศบัลแกเรีย]]
[[tk:Bolgariýa]]
[[tl:Bulgaria]]
[[tpi:Balgeria]]
[[tr:Bulgaristan]]
[[udm:Болгария]]
[[ug:بۇلغارىيە]]
[[uk:Болгарія]]
[[ur:بلغاریہ]]
[[uz:Bolgariya]]
[[vec:Bulgaria]]
[[vi:Bulgaria]]
[[vls:Bulgareye]]
[[vo:Bulgarän]]
[[wa:Bulgåreye]]
[[war:Bulgarya]]
[[wo:Bulgaari]]
[[wuu:保加利亚]]
[[yi:בולגאריע]]
[[yo:Bugaria]]
[[zea:Bulharije]]
[[zh:保加利亚]]
[[zh-min-nan:Bulgariya]]
[[zh-yue:保加利亞]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/България“.