Асен Василиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 20:
След пенсионирането си (1961) продължава да работи като изследовател на българското изкуство, общественик, член на художествените и реставрационни съвети при софийските музеи и галерии. Участвува в многобройни художествени изложби на СБХ, открива самостоятелни изложби в Кюстендил (1970) и София (1975). Като художник застъпва предимно [[портрет]]ния жанр, [[пейзаж]]а и [[натюрморт]]а. Негови картини са притежание на НХГ, СГХГ, Художествената галерия „Владимир Димитров - Майстора" в Кюстендил и редица галерии в страната, държавни сбирки и частни колекции.
Половин век Асен Василиев изследва изкуството на [[Българско възраждане|Българското възраждане]]. През [[1942]] г. проучва паметниците на културата в [[Македония (област)|Македония]]. Три пъти пътува до [[Света гора]], занимава се със [[Ивановски скални църкви|скалните манастири]] при с. [[Иваново (Област Русе)|Иваново]], [[Казанлъшка гробница|Тракийската гробница]] при [[Казанлък]], възрожденските църкви в София, [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]], [[Зографски манастир|Зографския манастир]] и с редица други паметници и теми. Проучва и най-отдалечените църкви и манастири, създава уникални по своето богатство архив и картотека за всеки паметник и за отделните майстори на българското изкуство. Участвува в научноизследователските експедиции на БАН и допринася за популяризиране на малко известни паметници на българското изобразително изкуство в [[Добруджа]] (1954), Северозападните [[Родопи]] (1956), Средните Родопи (1958), Северозападна България (1956), Западна България (1957-58) и др. Творчеството му включва важни научни изследвания в областта на изкуствознанието. Автор на повече от 30 книги и няколкостотин статии в периодичния печат. Инициатор за създаване на първата регионална енциклопедия в България — „[[Енциклопедичен речник Кюстендил]]" (1979), и пръв неин главен редактор.
В кв. Колуша в гр.Кюстендил на площада пред [[Свети Георги (Кюстендил)|средновековната църква „Свети Георги"]] е издигнат негов паметник. Народен деятел на изкуството (1970), почетен гражданин на Кюстендил (1980). Носител на ордените „Георги Димитров" (1980), „Кирил и Методий" I и II степен и „Червено знаме на труда" (1970).
| |||