Айдемир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ShadeOfGrey (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 87.254.174.44, към версия на Href= (huggle) |
|||
Ред 26:
За известен период селото се е наричало '''Княз Хесенски''' в чест на княз [[Александър Батенберг]]. През [[1924]] в близост до него са открити сребърни монети от времето на цар [[Иван Александър]].
Селото възниква през османското владичество. Споменава се в турските документи от [[1620]] г. като Айа Тимур (светец Тимур), от [[1675]] г. като Айдемир, а от [[1792]] г. - Айтемир. По Букурещкия мирен договор ([[1913]]) остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовския мирен договор ([[1940]]). Слято е с гр. Силистра през [[1970]] г. През [[1976]] г. е обявено за самостоятелно село и център на община.
В Айдемир през различни години се преселват българи от други краища на страната. Така напр. през 1940-та година, когато по Крайовската спогодба се освобождава Южна Добруджа, тук се заселват алмалийци от с. Алмали (Северна Добруджа). Дошли са от другата страна на границата ни с Румъния. От с. Ябълково, Хасковско са дошли гребенци. Шиковци са балканджии дошли от Котленския край. До 40-та година кв."Деленките" са били населени с македонци. Великоруските заселници намират убежище в Турция през [[1674]] г. след потушаването на Булавинския бунт в Русия и основават с. Татарица. В 1881 г. от 332 души население 264 са староверци. Гордоста от произхода на това население го кара да се събира в компактни села без да се смесва с останалите други народности, език и вяра. Прадедите дошли от бреговете на Дон били 16 семейства. По-късно от Румъния идват още 60. В началото на миналия век са станали повече от 300. Всяко семейство имало по 6-10 деца. Днес Татарица е квартал на с.Айдемир след като е присъединено през [[1955]].Според проучване на Института по славяноведения на Руската Академия на Науките направено през [[2006]] г. жителите на Старообрядческите руски села извън Русия,са успели да съхранят традициите,културата,фолклора и приложните искуства които биха могли да ни дадат частична представа за Руския бит през ХVII век...
== Културноисторически и приородни паметници ==
'''Църквата в Татарица ''Покров Пресветой Богородице'''''''
| |||