Разлика между версии на „Джироламо Савонарола“

м
Във Флоренция Савонарола започва да разпространява проповедите си, наситени с упреци против покварата на обществото, със заплахи срещу принцовете [[Медичи]], срещу [[Рим]] и папата [[Александър VI]] ([[Борджия|Родриго Борджия]]) и с пророчества за Края на Дните. Савонарола проповядва, че християнството означава доброта, а не парадиране с богатства и разкош, той не желае война с Римската църква, а само да я очисти от покварата. До каква степен Микеланджело е бил повлиян от тези проповеди е трудно да се каже. Като се има предвид младостта му (тогава той е на петнадесет години) и силата на излъчване на Савонарола, може да се предполага, че е имало моменти на колебание, оказали влияние върху ранното му творчество, но в крайна сметка негов последовател той не става.
През 1494 г. френският крал [[Шарл VIII]] напада Флоренция и прогонва властващите там Медичи. Тогава настъпва звездният миг на Савонарола, който става управник на града и въвежда своеобразна форма на демократична република, наречена „Християнска и религиозна република”, обвързваща закона с християнския морал. Фанатизмът на Савонарола и неговите последователи достига своя апогей през 1497 г., когато е издигната Кладата на суетата. От врата на врата те събират всички предмети, свързани с моралния упадък – огледала, козметика, неприлични картини, езически книги, скулптури, настолни игри, шахматни дъски, музикални инструменти, красиви дрехи, дамски шапки, творбите на „неморални” поети – и ги изгарят на огромна клада на Пиаца дела Синьора във Флоренция. Много прекрасни ренесансови произведения на изкуството, включително картини на Микеланджело и [[Ботичели]], са загубени завинаги. Микеланджело става свидетел на унищожаването на културни ценности- картини, скулптури, книги, от тълпата, следваща Савонарола, и това определя окончателно позицията му.
Флоренция скоро се уморява от Савонарола заради жалкото политическо и икономическо положение на града. Народът се разбунтува и папа [[Александър VI]] не закъснява да се възползва. На 13 май 1497 г. той отлъчва Савонарола от Църквата, а през 1498 г. изисква неговия арест и екзекуция. Избухват безредици, но най-накрая доминиканецът се предава и са му повдигнати обвинения в ерес, антидържавна дейност и религиозни грешки. След дълъг период на изтезание Савонарола е принуден да подпише пълни признания и на 23 май той и последователите му са изгорени на клада като еретици на Пиаца дела Синьория '''(Piazza della Signoria)''' – точно там, където те издигнали Кладата на суетата предната година.
 
[[Категория:Италиански духовници]]
Анонимен потребител