Никола Алтоманович: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 27:
Поражението край Марица последвано от смъртта на цар Стефан Урош на [[4 декември]] [[1371]] година отключват борбата за власт и територии между т.нар. ''Рашки властели''. Никола кани Лазар Храбелянович през [[1372]] година на лична среща с цел да изгладят недоразуменията помежду си. Същевременно чрез свои хора той подготвя покушение срещу Лазар, което по една случайност не успява, и последния е спасен от сигурна гибел от своя [[паж]]. Независимо от неуспеха, Никола Алтоманович разширява властта и позиците си следствие от обстоятелството, че дубровчани започват да плащат годишния данък предназначен за [[Неманичи]]те на него.
 
Съществуват исторически податки, които навеждат на мисълта, че през [[1373]] година се водят преговори между [[Венецианска република|Венецианската република]], Балшичи и Никола за съвместна акция срещу адриатическите градове-републики, които номинално са под властта на Унгария. Според договорките, Венеция получава Дубровник, Балшичи - [[Будин]] и [[Драч]], а Никола Алтоманович - [[Стон]] и [[Пелешац]]. Съюзът, и перспективата да загуби [[Далмация]], разтревожват унгарският крал и вероятно с негово съдействие се стига до коалиция срещу Никола Алтоманович между Твърдко I, Никола Горянски и Лазар Храбелянович. През септември 1373 година владенията на Никола Алтоманович са нападнати от три страни - от запад, север и изток, следствие от което той се укрепва и отбранява в [[Стари град (Ужице)|Ужичката крепост]], където през ноември се предава на Лазар. Никола Алтоманович е ослепен и според легендата умира [[1374]] година в манастир във владенията на Балшичи [[1374]] година. По други сведения смъртта му се датира след [[1395]] година, тъй като ослепен той не представлява [[политика|политическа]] опасност и доживява края на дните си непритесняван от бившите си противници.
 
Владенията на Никола Алтоманович са поделени между Твърдко I (Подриние, Полимие, Требине и Конавле), Лазар Храбелянович (Рудник) и Вълкашин Бранков ([[Косово]]) и Балшичи ([[Призрен]]).