Ефрем: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 44:
**. НБКМ — Ор. отд.. ОАК, 214-5, с. 1 а.
След обявяването на Димотика (1362 г.), а след това на Одрин (1363 г.) за османски столици значението на пътя между столицата и Солун пораснало. Използуван бил старият друм, който съединявал Гюмюрджина с Димотика. Той минавал през югозападния край на селото, през Чучура и хана (центъра на селото) и излизал в североизточна посока между Контила и Сюлейманово падало през Дерин гедик и оттам през землището на с. Голям
По този път се движели царската поща и хазната. На Голям и Малък конак (близо до върха Шапка) имало места за почивка — беклемета. Там нощувала охраната на пощата, затова се наложило да се построи нова пътна станция (мензил) на един преход от Гюмюрджина за Димотика. На това място по-късно било основано с. Сачанли. Тук била построена временна сграда — сачак (навес) за така наречения мензил. Под този навес пощата нощувала и се хранели конете. Преданието говори, че построеният навес се оказал неудобен, защото през зимата хората, които придружавали пощата и хазната, замръзвали. Появили се и разбойници, които ги нападали. За тези обири в една народна песен се разказва:
Ред 50:
са поминат, гарванче ле, керванджи
турци керванджии, гарванче, ле, турци челебии.
Ти се наяш,
с челебийску, гарванче ле, бялу месу,
яс са сбирам, гарванче ле, бяла азна,
| |||