Ефрем: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Denso 90 vn (беседа | приноси) →Произход и възникване на село Съчанли: - препратки |
|||
Ред 30:
За произхода и образуването на Съчанли има много легенди и предания. Една от тях записва Антон Страшимиров. [*] Чул я от един стар помохамеданчен българин от с. Мерикоз в местността Ат мезар (Конски гроб). Старецът разправял, че на това място бил умрял и погребан конят на Айноруз Али, затова местността се наричала Конски гроб. За да завладее този край, Айноруз Али трябвало да победи Русата девица (Саръкъз) от крепостта Саръкъз, западно от височината Кокошката. В боя победител излязъл Айноруз Али, който убил Русата девица. Косите й хвърлил далеч на юг, където възникнало храброто планинско село Сачанли (тур. — сач — коса), краката й паднали на запад от него, където се основало с. Балдъран (тур. балдър — крак). Тялото на девойката захвърлили на изток от крепостта. На това място изградили манастир, който прераснал по-късно в село, наречено Манастир. Тази легенда в своеорбазна форма се разказва и от сачанлийци.
След окупацията на Западна Тракия от Гърция (20 [[май]] [[1920]] г.) селото, макар и разорено, било наречено от гърцките власти Пондикия (пондики — мишка). Това название гръцката администрация приела от турската дума съчан (мишка) — на гръцки — пондики.
Най-старото свидетелство за съществуването на селото ни дава засега един османски регистър за данъка джизие (събиран от цялото немюсюлманско мъжко население в империята) от
По всяка вероятност селото било образувано след превземането на Гюмюрджина и Одрин ([[1362]] г.) от османските турци.
Дотогава населението било пръснато из околните малки махали — Селището, Райково селище, Кьой ери, Юртя и др. Те имали по 25—50 до 100 къщи. Само Селището, под новото с. Сачанли, изглежда, е било по-голямо, защото докъм [[1927]] г. в него все още стояли остатъци от основи на около 100 къщи. [1]
1. ТНИ — архив за с. [[Сачанли]], спомени на Вълко Андонов Трингов, Ирина Бялева и др.
*. Страшимиров А. В Южните земи. — С. [[1918]], 117—118.
**. НБКМ — Ор. отд.. ОАК, 214-5, с. 1 а.
След обявяването на [[Димотика]] ([[1362]] г.), а след това на [[Одрин]] ([[1363]] г.) за османски столици значението на пътя между столицата и Солун пораснало. Използуван бил старият друм, който съединявал Гюмюрджина с Димотика. Той минавал през югозападния край на селото, през Чучура и хана (центъра на селото) и излизал в североизточна посока между Контила и Сюлейманово падало през Дерин гедик и оттам през землището на с. Голям Дервент за Димотика и Одрин.
По този път се движели царската поща и хазната. На Голям и Малък конак (близо до върха [[Шапка]]) имало места за почивка — беклемета. Там нощувала охраната на пощата, затова се наложило да се построи нова пътна станция (мензил) на един преход от Гюмюрджина за Димотика. На това място по-късно било основано с. Сачанли. Тук била построена временна сграда — сачак (навес) за така наречения мензил. Под този навес пощата нощувала и се хранели конете. Преданието говори, че построеният навес се оказал неудобен, защото през зимата хората, които придружавали пощата и хазната, замръзвали. Появили се и разбойници, които ги нападали. За тези обири в една народна песен се разказва:
Яла да пом, гарванче ле, ав честа гора
са поминат, гарванче ле, керванджи
| |||