Виолета Шаханова: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 24:
[[Категория:Български оперни певци|Шаханова, Виолета]]
Нашата публика трябва да се срещне и с други автори, освен с Верди и Пучини...”
Разговор с оперната прима Виолета Шаханова за първото монооперно представление у нас
Виолета Шаханова, име което не се нуждае от представяне – 35 години на оперната сцена и концертния подиум, десетки лирични сопранови роли, изпяти на премиери (част от тях първи изпълнения у нас), стотици камерни и кантатно- ораториални концерти с музика отпреди Бах до Енеску и Шостакович и най-трудни съвременни автори, записи и гастроли у нас и в чужбина, награди Златната лира и Златната антена. И сега – първа изпълнителка на моноопера у нас, при това на трудната партитура на Франсис Пуленк „Човешкият глас” на Мартенските музикални дни.
Как открихте Франсис Пуленк и „Човешкият глас”?
Завеща ми го незабравимата оперна прима и основателка на Русенската опера Пенка Маринова, която мечтаеше да изпълни тази опера, но не успя. Беше очарователна певица и артистка. Тя ми посвети ръкописния си препис на нотите, които бе получила от големия наш диригент Димитър Манолов, който искаше да направя за него Наташа Ростова във „Война и мир”, но му отнеха постановката в София. Тук първо искам да благодаря на директорката на Мартенските дни Ива Чавдарова, която продуцира постановката в този наистина най- голям наш музикален фестивал.
Защо „Човешкият глас”, бих казала, тази твърде трудна, модерна партитура, се играе напоследък толкова по света? Поставят я дори в Япония, Чили и Сибир...
Защото е вече модерна класика от ХХ век, защото е създадена по великолепната монодрама на Жан Кокто и музиката на Франсис Пуленк е много вълнуваща. Чувствата, заложени в нея са общочовешки, универсални и никога няма да престанат да ни вълнуват.
Това ли е Вашата „роля на живота”? И не беше ли риск да се представи у нас като знаем, че публиката ни предпочита Верди и Пучини и бяга от модерните автори?
Жената в „Човешкият глас” е една от моите големи роли, но не мога да я сложа пред другите. Обичам повечето от тях, но сега ще спомена само някои: Марженка от „Продадена невеста”, Маргарита от „Фауст”, Мими и Мюзет от „Бохеми”, Сузана от „Сватбата на Фигаро”, Фрау Флут от „Веселите уиндзорки”, Зорница от „Луд Гидия”, Адина от „Любовен еликсир”, Дона Елвира от „Дон Жуан”.... Що се отнася до „модерността”, мисля, че нашата публика трябва да види и чуе и други автори, освен Верди и Пучини.
Сложна ли беше за Вас вокалната партия?
Да, но не толкова в чисто певчески план, колкото като емоция, като чувство, като преживяване. Роля, която те обсебва и поглъща. Страшно е да си съвсем сам на сцената, без партньори, без хор, без почивка, без никакви паузи. Всяка от моите роли досега, дори и най-обемната – Сузана от „Сватбата на Фигаро” съм изградила по-лесно, отколкото Жената в операта на Пуленк и Кокто. Това бе не само първо сценично изпълнение на тази опера у нас, но и първото представяне изобщо на моноопера в досегашната стогодишна история на българския музикален театър.
Нещо по- конкретно за музиката?
Партията на героинята, макар и написана тонално, е доста трудна в музикално отношение. Интересното тук е, че съпроводът не помага на певеца и е доста необичаен. Предпочетох варианта с пиано, не толкова заради скъпите авторски права, но и заради камерността, интимността на редакцията с клавир, която е по-популярна. Пианистът Евгени Желязков, един първокласен музикант, с когото работя на концертния подиум, се справи отлично.
Страхувахте ли се, когато започнахте работата си?
Много, почти докрая. Не знаех какво ще излезе. Музиката в началото ме стресна, шокира, много е експресивна, бих казала доста необичайна (при първо слушане дори малко изнервяща), макар да съм пяла и по-модерни автори, след времето на Франсис Пуленк. Тази партитура е от 1959 година, а пиесата на Кокто, по която е създадена е от 1930. После постепенно ме погълна и заживях с нея.
Какви актьорски задачи постави пред Вас ролята?
Изключително трудни. Изисква представянето на богат диапазон от чувства и настроения при това в един дълъг, без паузи, монолог. Трябваше да разкрия дълбоко емоционалния текст в живо интонираното „слово- музика”. Да овладея този труден и твърде необичаен речитативно-декламационен стил на Пуленк. Да играя не като оперна, а като драматична актриса... Тук външно действие почти няма, а има едно „подводно течение”, което трябва да се изрази, по- скоро да се внуши, което е страшно трудно... Да бъда пределно искрена, истинска, естествена...
...както Ви възприехме. Нямаше нищо оперно в сценичното Ви поведение...
...да, търсих именно това. Експресията в текста и музиката тук са изключително силни и на моменти могат да те подведат и в неправилна посока.
Работихте заедно с Вашия син, с когото се срещате не за първи път на сцената.
Благодарна съм на постановчика, моя син, оперния режисьор Теодор Стамболиев, който беше моя коректив през цялото време. Беше много строг, дори суров с мен. Иначе би се получила обикновена мелодрама. С него направих главните роли в „Дон Паскуале” на Доницети, „Слугинята- господарка” от Перголези, „Веселата вдовица” от Лехар и „Тайният брак” на Чимароза (интересно е, че с тези роли започнах кариерата си и сега ги повторих!), но това беше най-интересната и най-проблемната ни задача. Благодарна съм му!
Успехът на премиерата в Мартенските дни беше безспорен. Оцениха Ви високо музикантите, театралите, литераторите, меломаните, изпълнили залата по повод това събитие. Да подчертая – това бе първото монооперно представление, осъществено от наш певец в досегашната стогодишна история на българския оперен театър. Кметът на Русе Ви отличи с награда. Ще представите ли „Човешкият глас” и другаде?
Да, благодарна съм на г-н Божидар Йотов, кмета на моя роден град, че ме почете. Имам вече покана за два фестивала. Дано този голям труд да се рентира поне морално.
Разговора води:
Костадинка Райкова
на сн. Виолета Шаханова
бел. ред. на 3 юни, неделя от 11 ч. в Театъра на Стара Загора В. Шаханова ще представи тази опера на Оперния фестивал
Коментари:
иван славов [2007-12-14 16:16:37]
ВИОЛЕТА ШАХАНОВА БЕШЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНА В ЧОВЕШКИЯТ ГЛАС НА ПУЛЕНК НА ФЕСТИВАЛА В СТАРА ЗАГОРА! ТОВА Е СРЕД ВРЪХНИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ НА НАШ ОПЕРЕН АРТИСТ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ. ТОЛКОВА ТРУДНА РОЛЯ, ТОЛКОВА ТРУДНА МУЗИКА, ПРИ ТОВА НА ФРЕНСКИ, ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ НА ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО, БЕЗ ОТДИХ И ПАУЗА! НЕВЕРОЯТНО СИЛНО ПРЕЖИВЯВАНЕ.
иван славов [2007-12-14 16:17:43]
ВИОЛЕТА ШАХАНОВА БЕШЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНА В ЧОВЕШКИЯТ ГЛАС НА ПУЛЕНК НА ФЕСТИВАЛА В СТАРА ЗАГОРА! ТОВА Е СРЕД ВРЪХНИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ НА НАШ ОПЕРЕН АРТИСТ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ. ТОЛКОВА ТРУДНА РОЛЯ, ТОЛКОВА ТРУДНА МУЗИКА, ПРИ ТОВА НА ФРЕНСКИ, ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ НА ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО, БЕЗ ОТДИХ И ПАУЗА! НЕВЕРОЯТНО СИЛНО ПРЕЖИВЯВАНЕ.
иван славов [2007-12-14 16:23:47]
ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ШАХАНОВА В "ЧОВЕШКИЯТ ГЛАС" НА ФЕСТИВАЛА В СТАРА ЗАГОРА - БЕШЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПРЕЖИВЯВАНЕ! ЧУДЕСНА ПЕВИЦА И ГОЛЯМА АРТИСТКА! ИГРАЕ КАТО В ТЕАТЪРА ИЛИ В КИНОТО - НЯМАШЕ НИЩО ОПЕРНО.ПРИ ТОВА МНОГО МУЗИКАЛНА, ПЛАСТИЧНА, С ОТЛИЧНА ФРАЗА НА ФРЕНСКИ. ТЕЖЪК СПЕКТАКЪЛ,БЕЗ ПАУЗА ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛЯ, МНОГО ДРАМАТИЧЕН И ЗАВЛАДЯВАЩ!
иван славов [2007-12-14 16:25:09]
ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ШАХАНОВА В "ЧОВЕШКИЯТ ГЛАС" НА ФЕСТИВАЛА В СТАРА ЗАГОРА - БЕШЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПРЕЖИВЯВАНЕ! ЧУДЕСНА ПЕВИЦА И ГОЛЯМА АРТИСТКА! ИГРАЕ КАТО В ТЕАТЪРА ИЛИ В КИНОТО - НЯМАШЕ НИЩО ОПЕРНО.ПРИ ТОВА МНОГО МУЗИКАЛНА, ПЛАСТИЧНА, С ОТЛИЧНА ФРАЗА НА ФРЕНСКИ. ТЕЖЪК СПЕКТАКЪЛ,БЕЗ ПАУЗА ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛЯ, МНОГО ДРАМАТИЧЕН И ЗАВЛАДЯВАЩ!
| |||