'''ЕлектричeскатаЕлектрична проводимост''' е свойство на дадено вещество да провежда [[електричен ток|електрическия ток]]. Определя се като [[реципрочна]] стойност на [[Електрическоелектрическо съпротивление|съпротивление]]то. Означава се с G.
Мерната единица според [[международната система единици]] [[SI]] е [[сименс]] и се означава с S.
Електропроводимостта на разтвор, съдържащ 1 еквивалент от разтвореното вещество, измерена между два паралелни, отдалечени на 1 cm електрода, се нарича еквивалентна електропроводимост Δ и е равна на 1000. К/Сс, където К - специфична електропроводимост на веществото;, а
с -е концентрация на разтвора в equ/l.
Твърдите вещества могат да се клаифицираткласифицират според тяхната електропроводимост като [[проводници]], [[полупроводници]] и [[изолатори]] /([[диелектрици]]/). Металите са типични проводници и електропроводимостта им нараства с понижаване на температурата. Полупроводниците могат да се разделят на полупроводници със собственсобствена апроводимост,проводимост (напр. [[германий]] или [[силиций]]) и на примесни полупроводници. При полупроводниците електропроводимостта нараства с повишаване на температурата, а в някои случаи - и с осветеността. Изолатори са напр. високотопими окисиоксиди като силициев или магнезиев оксид, двуалуминиев триоксид и др.
