Теке: Разлика между версии

Напоследък учени, сред които Ирен Меликоф, Катерина Венедикова, Невена Граматикова и Любомир Миков приведоха убедителни доказателства, че всички те принадлежат на хуруфитското братство, възникнало от исмайлизма - учението за Седмия имам. Сунитите не приемат и алианската привързаност към светците и молитвите в техните гробници. Обвиняват ги в идолопоклоничество, понеже обожествяват Али и неговите потомци - имамите. В съзнанието на вярващите алиани обаче евлиите ги закрилят с вълшебната си сила в реално време. Може да чуете чудновати разкази как еди-кой си в случай на неволя е срещнал Демир баба и е получил помощ, съвет или поне благословия. Бабите (от арабски – врата) освен че разпространяват божията любов, носят знание, дадено им свише за тайните на невидимия свят. Те се явяват и своего рода ипостази на 12-ия имам в съответствие с казаното в по-горния параграф.

 

 

Второто известно теке от приблизително същото време (1527 г.) е ритуалният комплекс Акязълъ баба в центъра на с. [[Оброчище]] (старо име с. Текке) на 3 км западно от входа на курорта "[[Албена]]". В него е едно от няколкото запазени [[алевии|алевийски]] [[тюрбе]]та в България, особено интересно не само от архитектурна гледна точка, но и като традиционно действащо ритуално място съвместно на мюсюлмани и християни. Това тюрбе представлява седмоъгълна сграда с правоъгълно предверие, изградена от прецизна зидария от идеално формирани варовикови строителни блокове и разноцветни мраморни сглобки на сводовете, взети при строежа от разкопки от съседния хълм, където над с. [[Рогачево]] се е намирал комплекс от антични римски вили. Твърди се, че зидарията е споена с олово (вж. западната фасада на равнището на изправен човек). Оловен е покривът на кубето, извисяващ се на 18 м. Помещението е украсено отвътре със стенописи във виенски сткил, рисувани вероятно в края на 19 век и началото на 20 век, обявени в днешно време за паметник на културата.