Старото наименование на селото е Калъч кьой ("село на сабята cърпa").Оригиналното название е от тюркски произход поради автохтонното гагаузко население - т.нар. [[гагаузи]] са християни от тюркски произход, потомци на [[Огузи|огузите]]. През средата на ХІХ век в цяла Добруджа, както и в това село се заселват допълнително множество българи от вътрешността на България, преди всичко котленско. Селото е преименувано през 1942 г., скоро след известната [[Крайовска спогодба]], като за новото название е използван характерния за тази точка на черноморието факт - наличието на стада тюлени, за които точно такова съчетание от прибой, пещери, ниски скали и ветрове се оказва подходящо място за населяване. Тюлени все още обитават скалите на север и юг от селото.
На 31.05.1951 тук е открито първото нефтено находище в България.
