Абдикация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м RomanNr: 1 repl; |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Абдикация'''
Превод на английската статия. --[[Потребител:Obretenov|Obretenov]] 10:50, 9 юни 2009 (UTC)
'''Абдикиране''' или '''абдикация'''(от [[латински]] ''abdicatio'') е акт на доброволно отказване от официален пост, особено отказването на трона от владетел. За отказване от друга служба обикновено се употребява [[оставка]]. В римското право терминът е използван и за лишаване на права на член на семейството, например за обезнаследяване на сина.
'''По-известни абдикации в античността'''
Сред по-известните абдикации в античността са тези на диктатора [[Луций Корнелий Сула]] през 79 г. от н.е, император [[Диоклециан]] през 305 г. и император [[Ромул Аугустус]] през 476 г.
'''Британската корона'''
Може би най-известната абдикация в съвременната история е тази на крал [[Едуард VIII]] през 1936 г. Едуард абдикира от британския трон, за да се ожени за американката [[Уолис Симпсън]], въпреки възраженията на английското общество, правителствата на [[Британската общност]], кралското семейство и [[Англиканската църква]]. Това е първият случай в историята на напълно доброволен отказ от английската корона. [[Ричард II]] също е абдикирал, но след като властта е била завзета от братовчед му, [[Хенри Болингбрук]], докато Ричард е отсъствал от страната.
During the Glorious Revolution in 1688, James II of England and VII of Scotland fled to France, dropping the Great Seal of the Realm into the Thames, and the question was discussed in Parliament whether he had forfeited the throne or had abdicated. The latter designation was agreed upon, for, in a full assembly of the Lords and Commons, it was resolved in spite of James's protest "that King James II having endeavoured to subvert the constitution of the kingdom, by breaking the original contract between king and people, and, by the advice of Jesuits and other wicked persons, having violated the fundamental laws, and having withdrawn himself out of this kingdom, has abdicated the government, and that the throne is thereby vacant." The Scottish parliament pronounced a decree of forfeiture and deposition.
Because the title to the Crown depends upon statute, particularly the Act of Settlement 1701, a Royal Abdication can only be effected by an Act of Parliament; under the terms of the Statute of Westminster 1931, such an act must be passed by the parliament of all sixteen Commonwealth realms. To give legal effect to the abdication of King Edward VIII, His Majesty's Declaration of Abdication Act 1936 was passed.
[edit]
Modern abdications
In certain cultures, if a monarch abdicated it was seen as a profound and shocking abandonment of royal duty. As a result, abdications usually only occurred in the most extreme circumstances of political turmoil or violence. The monarchs of the Netherlands, Luxembourg and Cambodia have abdicated as a result of old age. Prince Hans-Adam II of Liechtenstein recently made his son regent, an act which amounted to an abdication in fact if not in law.
В най-новата история на [[България]] са абдикирали княз [[Александър I Батенберг]] и цар [[Фердинанд I]].
| |||