Сушица (област Кюстендил): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 14:
То се намира в [[община Трекляно]], [[Област Кюстендил]].
 
<!-- Някои от заглавията са скрити чрез командите за коментар ("<!--" и "-- >").
За да ги покажете и добавите информация, премахнете тези команди, примерно:
== География ==
Село Сушица се намира в [[планина|планински]] район, в Кюстендилското [[Краище]], по западните склонове на [[Земенска планина|Земенската планина]] - в началото на Сушичка река.
-->
Селото е разпръснат тип, образувано от 9 махали.
 
== ГеографияНаселение ==
 
Село Сушица се намира в [[планина|планински]] район.
 
== История ==
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично и средновековно селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
 
Село Сушица е старо средновековно селище. В турски данъчен регистър от 1570-1572 г. е посочено под името Шушица като [[тимар]] към [[нахия]] Горно Краище на Кюстендилския [[санджак]] с 28 домакинства, 21 ергени, 2 бащини и 1 вдовица. В списъка на [[джелепкешани]]те от 1576-77 г. е записано под името Сушиче към [[кааза]] Радомир с 3 данъкоплатци. В регистър на [[войнуци]]те от средата на ХVІ век фигурира с името Сушиче с 1 данъкоплатец.
<!-- == Религии == -->
 
<!-- == Обществени институции == -->
 
== Културни и природни забележителности ==
 
<!-- == Религии == -->
Село Сушица принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]].
<!-- == Обществени институции == -->
== КултурниИсторически, културни и природни забележителности ==
* [[Оброк]] "Свети Георги". Намира се на около 1 км. североизточно от кметството в местността "Спасовица" или "Кленье".
* [[Оброк]] "Свети Илия". Намира се на около 500 метра североизточно от кметството, в местността "Равна нива".
== Редовни събития ==
<!-- == Личности == -->
 
<!-- == Литература == -->
<!-- == Личности == -->
* [[Йордан Захариев| Захариев, Йордан]]. Сборник за народни умотворения и народопис. книга ХХХІІ. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.509-513;
<!-- == Литература == -->
* Стойков, Руси - Селищни имена в западната половина на България през ХVІ век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) - В : Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.441;
* Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.29;
* Соколоски, Методиjа. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от ХVІ век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.І, Скопиjе, 1983 г., с.698-699;
* [[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.632;
* Чолева-Димитрова, Анна М. - Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.
* Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - Археологически паметници от Кюстендилско. Част І. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд.Фабер, 2002 г., с.39-40;
 
== Други ==