Чешлянци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 14:
}}
== География ==
Село Чешлянци се намира в [[планина|планински]] район [[Краище_(Природногеографска_област)|Краище]], по северозападните склонове на [[Милевска планина|Милевската планина]] по долината на Драгойчинска река, на 15 км. северозападно от общинския център - село [[Трекляно]].
Селото е разпръснат тип, образувано от махали : Село(центъра), Буковица, Бара, Радоина орница, Ясикаре, Милчанци, Вишурци, Ябуковица.
Допуска се , че името на селото произхожда от думата "чешъль", което на местния диалект означава гребен.
== Население ==
== История ==
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично и късносредновековно селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Село Чешлянци е старо средновековно селище. В турски документ от 1626-1627 г. за събиране на данъка [[джизие]] от [[войнуци]]те в Кюстендилския [[санджак]], са записани селата Горна чешне с 24 ханета и Долна чешне - с 8 ханета.
<!-- == Религии == -->▼
в където фигурира с името Обри дол и 9 данъкоплатци.
<!-- == Обществени институции == -->▼
Село Чешлянци принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]].
== Културни и природни забележителности ==▼
* [[Църква (сграда)|Късносредновековна църква]]. Намира се на 2 км. северозападзно от кметството, в гробищата на махала Вишорица. Малка еднокорабна и едноапсидна църква с вътрешни размери 8 Х 4 м. с дебелина на зидовете - 60 см. Стените са градени от ломени камъни и кал. Запазената им височина е около 0,60 - 0,80 м.
== Редовни събития ==
▲<!-- == Личности == -->
* [[Йордан Захариев| Захариев, Йордан]]. Сборник за народни умотворения и народопис. книга ХХХІІ. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.466-472;
▲<!-- == Литература == -->
* [[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.701;
* Чолева-Димитрова, Анна М. - Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.
* Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - Археологически паметници от Кюстендилско. Част І. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд.Фабер, 2002 г., с.44;
== Други ==
| |||