Кибуц: Разлика между версии

Младежите, пристигнали в [[Ерец Израел]] с втората алия (1904-1914), били въодушевени от идеята както за национално възраждане на еврейския народ в неговата историческа родина, така и от социалните идеи, съчетали в себе си идеите на европейския социализъм със социално-етическите идеали на библейските пророци. Осъществяването на тези стремежи (които по онова време се проповядвали от Ф. Опенхаймер, Н. Сиркин и др.) им се струвало просто и заради това, че в Палестина от периода на турското управление все още не било създадено общество, така че новото общество можело да се строи на основата на репатриантската идеология. Тази идеология изпитва силното влияние на възгледите на А. Гордън, който вижда в продуктивния селскостопански труд залог за възраждането на еврейския народ. Само че липсват земеделски участъци за осъществяването на тези идеи. Климатът е тежък, няма средства, турската администрация и съседите-араби са враждебно настроени, а чиновниците на барон Ротшилд са недоброжелателни. За да се преодолеят всички тези трудности трябва да се създаде един нов начин на живот, а за изпълнение на идеологическите задачи – коренно да се промени структурата на икономиката. Кибуцът, основан на принципа на колективното притежание на имуществото и средствата за производство, равенството в работа, потребление и социални услуги и отказа от наемен труд, е идеалният отговор на икономическите и политически трудности, а и на идеологическите потребности на заселниците, чиито главни изразители стават И. Трумпелдор и Маня Шохат. Първото селскостопанско селище на колективен принцип е квуца Дегания, създадено през 1909г. Към края на Първата световна война в страната има вече 80 селскостопански комуни, във всяка от които по около 250-300 човека.

 

От 1948г. създаването на нови кибуци забавя ход. Основният човешки резерв за кибуците – членовете на халуцианските движения в Европа, е унищожен през Втората световна война. Вълната от [[репатриант]]и, заляла Израел през 1948г. е съставена основно от азиатски и африкански евреи и европейски евреи, оцелели след [[Холокост]]а, които не желаят да живеят в комуни, а предпочитат [[мошав]]ите.

И все пак, броят на кибуците продължава да расте благодарение на младежката алия от Европа и Америка, а също и израелската младеж. Според израелските статистики, през 1983г. има вече 267 кибуца, в които живеят около 116 хиляди човека – 67 хил. трудоспособни членове и 47 хил. деца и старци. Към тогавашния момент това са около 3% от еврейското население на Израел.