Суда: Разлика между версии

Суда включва многобройни цитати от древни автори. Широко се използват и тълкувателите на [[Аристофан]], [[Омир]], [[Софокъл]] и [[Тукидид]]. Биографичните бележки, както казва авторът, са съкратени от „Ономатогион“ или „Пинакс“ на [[Исихий Милетски]]. Други източници са извадки от [[Кинстантин VII|Константин БагрянородниБагренородни]], хрониката на [[Георги Монах]], биографиите на [[Диоген Лаерций]] и трудовете на [[Атеней]] и [[Филострат]].

Судата е критически редактирана от [[Дания|датската]] ученаизследователка [[Ада Адлер]] (Лайпциг, 1928-1938).

Лексиконът на Свидас е нещо между граматичен речник и енциклопедия в съвременния смисъл. Той обязняваобяснява източника, получаването и значението на думите според [[филология]]та на неговото време, използвайки по-ранни авторитети кат [[Харпократион]] и [[Еладий]]. Няма нищо особено важно относно тази част на неговия труд. Ценни са статиите по литературна история. В тях той дава подробности и цитати от автори, чиито трудове са загубени. Използва по-стари тълкуватели на класиците (Омир, Тукидид, Софокъл и др.), а за по-късни писатели [[Полибий]], [[Йосиф Флавий]], „[[Хроникон пасхале]]“, [[Георги Синкел]], [[Георги Амартол]] и т.н. Този лексикон предлага удобна справка за личности, които са участвали в политическата, църковната и литературнатлитературната аисторияистория на Изток чак до 10 век.Основният му източник е енциклопедията на [[Константин VII БагрянородниБагренородни]] (912-959), а за римска история — извадките от [[Йоан Антиохийски]] (7 век). [[Крумбахер]] (''Byzantinische Literatur'', 566) намира два основни източника за неговия труд — Константин VII за древна история и Арматол (Георги Монах) за византийската епоха.