Конституция на България: Разлика между версии

Конституцията на Република [[България]] е основният закон на страната. Приета е на [[12 юли]] [[1991]] г. от VII Велико народно събрание. Според нея България е република с парламентарно управление. Тя е единна държава, в която не се допускат автономни териториални образувания. Конституцията установява основните принципи, върху които се изгражда политическата система на обществото — политически плурализъм, разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна (и др.). Тя определя системата, организацията и дейността на държавните органи: [[Народно събрание]], [[Министерски съвет]], [[съд]]ът, [[прокурор]]ите, и [[следовател]]ите; органите на местното самоуправление и местната администрация, пълномощията на държавния глава — [[Президент]]а на републиката. В нея са посочени принципите на демократичната [[избирателна система]] — общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, определени са формите на [[собственост]] — частна и публична (държавна и общинска), основните права и свободи на гражданите и основните задължения на гражданите, държавен [[герб]] и печат, [[знаме]]то и [[столица]]та на Република България.