Той е българин по народност и е родоен в село [[Агноандника]], [[Дебърско]]. До заемането на архиепископския трон той е [[игумен]] на дебърския монастиръманастир “св."Света Богородица”Богородица". На престола се възкачва в 1018 гододина, непосредствено след падането на България. Избирането му от Охридския синодъсинод и утвърждението му отъот императора са факти, които свидетелствуват, че като игумен той се ползувал с любовьталюбовта и доверието на клира и народа и се отличавал съ високи умствени и нравствени качества. Иоан Дебърски е единъедин от най-достойните български иерарсийерарси и охридски архиепископи. На неговия патриотизъм, далновидност, настойчивост и дипломатически тактътакт българскиятъбългарският народъ е дължелъ запазването на своето културно и духовно единство след падането на Първото българско царство. За неговата по-нататъшна дейность няма сведения. Той се отличавал съ любов къмъ духовната просвета. Иоан е останалъостанал на престола до смъртта си, която е настъпила около 1037 гододина, както се вижда отъ една бележка във виенската хроника на [[Йоан Скилица]], че ИоанъИоан умрял при управлението на Михаила[[Михаил IV|Михаил IV Пафлагонски]] (1034—1041).<ref name="снегаров">{{Снегаров-ИОА-1|127125}}</ref>
