Той е българин по народност и е родоен в село [[Агноандника]], [[Дебърско]]. До заемането на архиепископския трон той е [[игумен]] на дебърския манастир "Света Богородица". На престола се възкачва в 1018 гододина, непосредствено след падането на България. Избирането му от Охридския синод и утвърждението му от императора са факти, които свидетелствуват, че като игумен той се ползувал с любовта и доверието на клира и народа и се отличавал със високи умствени и нравствени качества. Иоан Дебърски е един от най-достойните български йерарси и охридски архиепископи. На неговия патриотизъм, далновидност, настойчивост и дипломатически такт българският народънарод е дължелъдължел запазването на своето културно и духовно единство след падането на Първото българско царство. За неговата по-нататъшна дейностьдейност няма сведения. Той се отличавал със любов къмъкъм духовната просвета. Иоан е останал на престола до смъртта си, която е настъпила около 1037 гододина, както се вижда отъот една бележка във виенската хроника на [[Йоан Скилица]], че Иоан умрял при управлението на [[Михаил IV|Михаил IV Пафлагонски]] (1034—1041).<ref name="снегаров">{{Снегаров-ИОА-1|125}}</ref>
