Гърляно: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 21:
== География ==
Село Гърляно се намира в [[планина|планински]] район, близо до границата с Република Македония, в географската област [[Каменица]], в полите на планината [[Осогово]], по двата бряга на река Бистрица.
Селото е разпръснат тип, образувано от 8 махали.
== Население ==
== История ==
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично укрепление и селище и от късносредновековно селище, църква и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Село Добри дол е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името Гирлани като [[тимар]] към [[нахия]] Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския [[санджак]] с 18 домакинства, 14 ергени и 1 бащина. В списъка на [[джелепкешани]]те от 1576-77 г. е записано под същото име към [[кааза]] Ълъджа (Кюстендил) с 3 данъкоплатци.
== Религии ==
Село Гърляно принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]].
== Обществени институции ==
==
* [[Оброк]] "Света Троица", "Свети Петър" и "Свети Димитър". Намира се на около 1 км. югоизточно от кметството при Лажовска махала.
* Архитектурен паметник на загиналите за национално обединение
== Редовни събития ==
== Личности ==
== Литература ==
* Стойков, Руси - Селищни имена в западната половина на България през ХVІ век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) - В : Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.441;
* [[Йордан Захариев| Захариев, Йордан]]. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд.БАН., с.364-367;
* Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.16;
* Соколоски, Методиjа. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от ХVІ век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.І, Скопиjе, 1983 г., с.180-181;
* [[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.160-161;
* Чолева-Димитрова, Анна М. - Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.с.48, 51,87, 89, 116;
* Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - Археологически паметници от Кюстендилско. Част ІІ. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд.Фабер, 2003 г., с.14-16;
== Други ==
Над селото е прокопана мина с икономическа и изследователска цел.
| |||