Руско влияние върху българския език: Разлика между версии

м
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 61:
 
===Изграждане на езиковедска терминология===
Първите български граматични термини се срещат в [[Рибен буквар|Рибния буквар]] на [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]] ([[1824]]). Те са заимствани от църковнославянски: ''име'', ''прилагателно'', ''член'', ''местоимение'', ''предлог'', ''глагол'', ''наречие''. По-късно тази терминология се допълва от други български книжовници, като [[Неофит Рилски]], [[Христаки Павлович]] и др. които също използват редица църковнославянски или руски термини, въпреки че за типичните български глаголни времена постепенно се създава чисто българска термнинология.
 
Основната част на българските граматични термини се образува предимно от прилагателни с наставка -''телен'', например: ''съществително'' (''име''), ''прилагателно'' (''име''), ''нарицателно'' (съществително), ''действителен'' или ''деятелен'' (залог), ''повелително'' (наклонение), ''възклицателно'' (изречение) и т.н. Друга част от тази терминология се образува от отглаголни съществителни на -''ние'', например: ''наклонение'', ''окончание'', ''склонение'', ''спрежение'', ''определение'' и т.н., или от абстрактни съществителни на -''ие'', например: ''наречие'', ''междуметие'', ''причастие'', ''местоимение'' и т.н.